Все още съществуваше напрежение заради нерешените проблеми при разпределението на задачите по приземяването. Сега на Мая й беше по-тежко от всякога да работи с Франк; нищо не излизаше на повърхността, но й се струваше, че той се радва на неспособността им да овладеят положението, защото Аркадий повече от всеки друг създаваше поводи за разкол и изглеждаше, че вината е нейна. Джон не се включваше в споровете и неизменно подкрепяше всяко предложение на Франк. Съветите, които даваше на Мая на четири очи бяха пределно мъдри, но проблемът беше, че той харесваше Аркадий, затова често й препоръчаше да го подкрепя, като очевидно не осъзнаваше, че това подронва авторитета й сред другите руснаци. Но тя не му обясни тези неща. Макар че бяха сексуални партньори, съществуваха теми, които не желаеше да обсъжда нито с него, нито с когото и да било.
Но една вечер в неговата стая нервите й не издържаха Мая лежеше, неспособна да заспи, тревожеше се отначало за едно, после за друго, докато накрая каза:
— Мислиш ли, че е възможно в кораба да се крие някой „пътник без билет“?
— Ами, не зная — отвърна изненадано Джон. — Защо питаш?
Тя мъчително преглътна и му разказа за лицето, което бе видяла през бутилката на водораслите.
Буун седна на леглото и се втренчи в нея.
— Сигурна ли си, че не е бил…
— Не беше нито един от нас.
Той потърка челюстта си с длан.
— Ами… предполагам, че ако някой от екипажа му е помагал…
— Хироко — предположи Мая. — Искам да кажа — не просто, защото тя е Хироко, а заради фермата и всичко, свързано с нея. Така проблемите му с храната са били разрешени, сред растенията има много места, където никой не би го забелязал. Могъл е да се скрие с животните по време на радиационната буря.
— При облъчването те получиха много rem!
— Ала той сигурно е застанал зад резервоарите им с вода. Не е толкова трудно да се направи малък заслон за един човек.
Джон все още не можеше да приеме тази идея.
— Да се укрива девет месеца! Но защо?
Мая сви рамене.
— Нямам представа. Някой, който е искал да отиде на Марс, а не е преминал селекцията. Някой, който има приятел или приятели…
Те говориха за това около час и Мая изведнъж забеляза, че се чувства много по-добре. Джон й вярваше! Не помисли, че се е побъркала! Обзе я вълна от облекчение и щастие и го прегърна.
— Толкова е хубаво, че мога да разговарям с теб за това!
Той се усмихна.
— Ние сме приятели, Мая. Трябваше да споделиш с мен по-рано.
— Да.
Приближаваха Марс толкова бързо, че можеха да видят със собствените си очи как червената планета нараства върху екраните.
Членовете на екипажа, които не бяха заети с управлението на кораба, подготвяха всичко за завъртането и разтърсванията, които със сигурност щеше да предизвика g със стойност 2.5. Някои излизаха в открития космос, за да монтират допълнителни топлинни щитове или извършваха други операции. Имаха много работа, но въпреки това дните изглеждаха дълги.
Щеше да се случи посред нощ, затова тази вечер лампите останаха запалени и никой не отиде да си легне. Мая седеше в своето кресло на моста, наблюдаваше екраните и мониторите и си мислеше, че всичко много прилича на тренировките, които правеха в Байконур. Нима наистина щяха да започнат да кръжат в орбита около Марс?
Да, щяха. „Арес“ се вряза в горните слоеве на рядката атмосфера с 40 000 километра в час и веднага започна да вибрира интензивно; столът на Мая взе бързо и силно да трепери, разнесе се тих, нисък рев, като че летяха сред детонационна пещ. Сгъстен въздух се блъскаше в топлинните щитове и профучаваше край външните камери, така че целият мост беше оцветен с багрите на Марс. После усещането за привличане се завърна като истинско отмъщение. Мая почувства такъв натиск върху ребрата си, че й бе трудно да диша, зрението й се замъгли.
Тя не можеше да си спомни нито един час от своя живот, който бе траял така дълго. Датчиците показваха, че температурата на топлинния щит се е повишила до 320 градуса по Целзий…
После вибрациите спряха. Ревът престана. Бяха изскочили от атмосферата, след като се бяха плъзнали над една четвърт от планетата. Бяха намалили скоростта си до около 20 000 километра в час, температурата на топлинния щит се бе повишила до 430 градуса по Целзий, много близо до граничната стойност. Всичко беше неподвижно. Те се носеха, изпаднали отново в състояние на безтегловност, придържани към местата си от коланите на креслата.
Несигурно се освободиха от коланите и полетяха като духове в хладния въздух на стаите; ушите им леко бучаха, подчертавайки безмълвието наоколо. Разговаряха твърде високо, стискаха си ръцете. Мая беше зашеметена и не можеше да схване какво й говорят хората, не защото не можеше да ги чуе, а просто защото не обръщаше внимание на думите им.