— Вярно — съгласи се Аркадий. — Но помисли за резултатите от това. Никой не може да притежава земя в Антарктика. Никоя страна или организация не може да експлоатира природните ресурси на континента, без съгласието на всяка една от другите страни, подписали договора. Никой не може да предяви претенции, че притежава тези ресурси, нито може да ги предостави или продаде на други хора, така че да извлече полза за себе си, докато трета страна плаща за това, че ги ползва. Не виждате ли колко радикално различно е положението тук, за разлика от начина, по който се управлява останалата част от света? И това е последната област на Земята, която организирана от човека, континент, за управлението на който са сътворени специални закони. Те показват какво съвместно работещите правителства смятат за справедливо и го осъществяват практически на земя, освободена от претенции и суверенитет, всъщност, съвсем лишена от история. Това е, нека го формулираме просто, най-добрият опит на Земята да създаде закони за собствеността! Разбирате ли? Това е начинът, съобразно който трябва да бъде управляван целия свят, стига хората да можеха да се освободят от усмирителната риза на историята!
Сакс Ръсел примигна няколко пъти и заговори:
— Но, Аркадий, тъй като Марс ще бъде управляван чрез договор, създаден въз основа на старото Антарктическо споразумение, срещу какво всъщност възразяваш? Договорът за използване на космическото пространство постановява, че нито една страна не може да предявява претенции спрямо повърхността на Марс, забранени са всякакъв вид военни действия и опити, базите са отворени за инспекция от страна на всяка държава. А също така ресурсите на Марс не могат да станат собственост на една-единствена нация. ООН ще установи международен план за извършване на минно-обогатителни работи и какъвто и да било друг вид експлоатация. Ако въобще се направи нещо по този въпрос, в което се съмнявам, тогава придобивките ще се разпределят между всички народи по света. — Той вдигна длан нагоре. — Нима не агитираш за нещо, което вече сме постигнали?
— Това е началото — заяви Аркадий. — Но в този договор има аспекти, за които ти нищо не спомена. Базите, построени на Марс, ще принадлежат на страните, които са ги построили, например. Ние ще строим американски и руски бази в съответствие с изискванията на закона. И това отново ни връща в кошмара на земните закони и земната история. Представители на американския и руския бизнес ще имат право да експлоатират Марс, като печалбите някак ще се разпределят между всички нации, подписали договора. Това сигурно ще означава само някакъв процент, изплащан на ООН, сума, в действителност не по-различна от подкуп. Смятам, че дори за миг не бива да признаваме тези закони!
Трябва да променим много неща на Марс и то като започнем с нас самите и с нашата социална действителност. Необходимо е да променим не само Марс, но и самите себе си.
Няколко дни по-късно групите за приземяване бяха готови. Щяха да се спускат на повърхността в продължение на пет дни. Единствено екипът, който щеше да работи на Фобос, продължаваше престоя си на онова, което бе останало от „Арес“, насочвайки кораба към постоянна орбита в близост до малката луна. Аркадий, Алекс, Дмитрий, Роджър, Саманта, Едвард, Джанет, Раул, Марина, Татяна и Елена си взеха сбогом с останалите, погълнати от предстоящата задача и обещаха, че ще слязат на Марс веднага, щом приключат с построяването на станция на Фобос.
Мая не можа да спи през нощта преди приземяването. Премина през шлюзовете и се насочи към апарата за приземяване, който бе предвидено да използва. По-добре беше да чака там. Облече скафандъра и се отпусна в креслото си.
След няколко безсънни часа към нея се присъединиха Сакс, Влад, Надя и Ан. Нейните спътници затегнаха коланите си и всички едновременно провериха данните върху командното табло. Започна броенето в обратен ред от десет до едно. Носещите им ракети се възпламениха. Апаратът се отдалечи от „Арес“. Неговите собствени насочващи ракети повторно се възпламениха. Петимата се понесоха към планетата. Навлязоха в най-външния слой на атмосферата и единственият им трапецовиден прозорец се превърна в пламнало, огнено петно с цвета на самия Марс. Мая, която вибрираше в ритъма на летателния апарат, вдигна поглед към него. Чувстваше се напрегната и нещастна, мисълта й бе насочена по-скоро към миналото, отколкото напред, към всички, които все още бяха на борда на „Арес“; струваше й се, че са претърпели провал, че петимата в апарата за приземяване бяха оставили след себе си група, обзета от безпорядък. Имаха прекрасна възможност да постигнат съгласие помежду си, но не се бяха възползвали от нея. Следователно бе претърпяла неуспех. Всеки бе поел по своя път сам; бяха се разделили, вярвайки единствено в правотата на личните си убеждения и дори след двете години, прекарани принудително заедно, бяха като всяка друга група човешки същества — тълпа непознати. Жребият беше хвърлен.