Част трета
Тежко изпитание
Марс се е образувал с останалата част от слънчевата система преди около пет милиарда години. Той е малък, но тежък, с никелово-желязно ядро и неговата вътрешност се е охладила по-бързо от тази на Земята; ядрото му вече не се върти под кората с различна скорост и следователно Марс практически няма магнитно поле. Но един от последните вътрешни тласъци на стопеното ядро и мантията образувал огромно аномално възвишение, издатина с големината на континент с височина единадесет километра — три пъти по-висока от Тибетското плато, — издигаща се над земите около нея. Тази издатина била причината да се появят редица други белези: система от радиални разкъсвания, покриващи цялото полукълбо, към които спадат и най-големите пукнатини Валес Маринерис, цяла плетеница от каньони, които биха обхванали САЩ от бряг до бряг. Издатината е причина и за появата на значителен брой вулкани, три от които са разположени по главното й било: Аскресус Монс, Павонис Монс и Арсия Монс; на северозападния й хребет се намира Олимпус Монс — най-високата планина в слънчевата система, три пъти по-висока от Еверест и надвишаваща сто пъти масата на Мауна Лоа, най-големия вулкан на Земята.
Ето защо възвишението Тарсис е най-важния фактор за формирането на марсианската повърхност. Друг основен фактор е падането на метеори. Преди три до четири милиарда години, във века на Ной, метеорите падали върху Марс с огромна скорост; били милиони на брой; хиляди от тях били с размерите на малки планети, скали с големината на Вега или Фобос.
И всеки удар предизвиквал топлинни експлозии, които разтапяли скалите; елементите били изтръгвани от минералите, в чийто състав влизали и били изхвърляни под формата на горещи газове, течности и нови минерали. Те, заедно с газовете, отделени от ядрото на планетата, създали атмосфера; имало много вода; имало облаци, бури, дъжд и сняг, ледници, потоци, реки, езера, те издълбали повърхността, оставяйки красноречиви следи при своето преминаване — канали вследствие на наводнения, речни легла, очертания на брегове, всякакви видове хидроложки йероглифи.
Но всичко това отминало. Планетата била прекалено малка, прекалено отдалечена от Слънцето. Атмосферата замръзнала и паднала на повърхността. Въглеродният двуокис сублимирал и образувал нова тънка атмосфера, а кислородът се свързал със скалите и те придобили червеникав цвят. Водата замръзнала и в продължение на векове се просмукала през километрите разкъсани от метеорити скали. Накрая този слой от реголит бил пропит с лед, като най-дълбоките негови части били достатъчно топли, за да разтопят леда; затова на Марс се появили морета под повърхността. Понякога при тези своеобразни „язовири“ възниквали огромни артезиански налягания; друг път ги засягал метеорит или се зараждал вулкан; язовирът експлодирал и цялото подземно море се разпилявало над околния пейзаж. Но в края на краищата водата на повърхността замръзвала, сублимирала, била разпръсвана от безкрайните сухи ветрове и падала на полюсите сред пелени от мъгла, образуващи се всяка зима. Полярните шапки се увеличавали, теглото им вкопало леда под повърхността, докато видимият лед бил само върхът на двете лещи на полюсите от подземен, постоянно замръзнал слой, лещи, които били десетки, а по-късно стотици пъти по-големи от обема на полярните шапки. Към екватора възниквали подпочвени слоеве с високо водно съдържание, които се пълнели отдолу посредством отделяне на газове от ядрото. Някои от старите подобни слоеве отново се насищали с вода.
Така този дълъг цикъл достигнал втория си стадий. Но планетата се охлаждала, описаните процеси се извършвали все по-мудно, с огромно забавяне — като часовник, който спира да работи. Планетата придобила формата, която виждаме сега. Ала промените не спрели: непрекъснатите ветрове издълбавали сушата, прахът ставал все по-фин, поради ексцентричността в орбитата на Марс южното и северното полукълбо си разменяли студените и топлите зими в цикъл от 51 000 години, така че сухата ледена шапка и водната ледена шапка си разменяли полюсите. Наслагвали се нови слоеве пясък и гребените на новите дюни се врязвали в по-старите под определен ъгъл, докато повърхността около полюсите заприличала на гравирана с пунктирани линии.