Саша добави:
— Прекрасно е пред очите ти да се разкрие такъв простор, след като привикнахме с близкия хоризонт.
Но те извършиха сондажи и не намериха вода. Това щеше да се превърне в проблем; не бяха намерили никакви достойни за отбелязване количества вода в повърхностния слой, независимо на каква дълбочина достигаха сондажите. Бяха принудени да разчитат на запасите от газовите колектори.
Една вечер Мая изненада Надя в нейния склад за инструменти и я помоли да превключи апарата си за връзка в обхвата за провеждане на личен разговор.
— От Мишел няма никаква полза — оплака се тя. — Аз наистина изживявам тежки моменти, а той само ме гледа, като че иска да оближе ръцете ми. Ти си единственият човек, в който имам доверие, Надя. Вчера казах на Франк, че Джон се опитва да подрони неговия авторитет в Хюстън. Помолих го да не казва на никого за впечатлението, което споделих с него, но още на следващия ден Джон ме попита защо съм убедена, че досажда на Франк. Няма нито един човек, който просто да ме изслуша и да мълчи!
Надя кимна, повдигна вежди и накрая отсече:
— Съжалявам, Мая, трябва да разговарям с Хироко за някакъв пробив, през който изтича газ — не могат да го открият. — Тя леко докосна шлема си върху лицевата част от шлема на Мая, което бе символ на целувка по бузата — после превключи апарата си за връзка на обхвата, който ползваха всички и си тръгна. Слушала бе достатъчно приказки на тази тема. Беше безкрайно по-интересно да беседва с Хироко — истински разговори за действително съществуващи проблеми в обкръжаващия ги свят. Хироко се нуждаеше от помощта на Надя почти всеки ден и Надя се радваше, че е така, защото Хироко имаше блестящ ум и откакто се бяха приземили на Марс, очевидно мнението й за способностите на Надя бе прераснало във възхищение. Взаимно уважение на професионална основа — великото начало на всички приятелства. Беше така хубаво да не говорят за нищо друго, освен за работата си. Тази тема беше истинско облекчение след всичките емоционални, проведени шепнешком разговори с Мая за това как Мая почувствала това или онова, кой я наскърбил този ден… О! Хироко никога не се държеше странно, с изключение на случаите, когато казваше нещо, с което Надя не знаеше как да се справи, като например:
— Марс ще ни каже какво желае и ние ще го направим.
Какво би могъл да отвърне човек на подобни думи? Но Хироко просто се усмихваше ведро и се разсмиваше, когато Надя свиваше рамене.
Щом първата стая бе покрита с реголит и бе поставена под необходимото налягане, Надя влезе вътре без шлем и помириса въздуха. Налягането беше 450 милибара, същото като в шлемовете и караваните, въздухът представляваше смес от кислород, азот и аргон, затоплен до 15 градуса по Целзий. Беше великолепно.
Стаята бе разделена на два етажа от под, направен от бамбукови стъбла, поставени в прорез в тухлената стена на височина два и половина метра от пода. На горния етаж щяха да разположат спалните и банята, а на долния щеше да бъде всекидневната и кухнята. Нямаше прозорци; единствен източник на светлина бяха неоновите крушки. Надя не харесваше това и в по-големите бази, които вече проектираше, щеше да има прозорци в почти всяка стая. Но като начало трябваше да се направи най-необходимото.
Тя си свали обувките и чорапите, наслаждавайки се на топлите тухли, загрявани от отоплителните елементи, вградени под тях. Стаята беше прекрасна; наистина хубава, като си помисли човек, че бяха изминали цялото разстояние до Марс и бяха построили свои домове от тухли и бамбук. След две хиляди години техните потомци може би щяха да влязат в тази стая, която без съмнение щеше да бъде превърната в музей, ако все още съществуваше — първото човешко жилище, построено на Марс! Надя го бе построила. Изведнъж се почувства, като че ли бе попаднала под някой любопитен поглед от бъдещето; потрепери. Бяха като Кроманьонските първобитни хора, скрити в пещерите; археолозите от следващите поколения щяха да изследват живота им; хора като нея непрекъснато щяха да си задават въпроси и никога нямаше да разберат напълно всичко.
Измина време, беше свършена още много работа. За Надя дните загубиха своите очертания, тя беше непрекъснато заета. Изграждането на интериора на сводестите стаи беше сложно, роботите не бяха от голяма полза при инсталирането на водопровода, отоплителната система, системата за газовия обмен, затворите на вратите, кухните. Екипът на Надя разполагаше с всички инструменти и приспособления и можеше да работи по панталони и пуловери, но все пак всяка операция отнемаше изумително много време. Ден след ден работа и само работа!