Така неусетно се изниза половин година. Те се намираха на северното полукълбо и лятото беше отминало. Денят се скъсяваше с всяко изминало денонощие, ала работата продължаваше. Областта около базата ставаше все по-оживена; местността наоколо бе осеяна с повече следи от преминаването на машини. Бяха прокарали бетонен път до ядрения реактор, наричан от всички Чернобил; самата база сега беше толкова голяма, че от първоначалните укрития-каравани се разпростря във всички посоки: комплексът заводи на алхимиците и Чернобилският път на изток, постоянните жилища на север, складовите помещения и фермата на запад, биомният център на юг.
В края на краищата всички се преместиха в готовите постоянни жилища на града. Вечерните съвещания станаха по-кратки, по-делови, отколкото бяха в укритията с караваните, заредиха се дни, в които никой не се обаждаше на Надя, за да потърси помощта й. Някои хора виждаше съвсем рядко; биомният екип работеше в лабораториите си, групата на Филис отиваше на експедиции. Една вечер Ан се отпусна на леглото си, което беше до това на Надя и я покани да отидат заедно, за да изследват местността около Хебес Касма, на около 130 километра югозападно от жилищата на града. Очевидно Ан искаше да й покаже нещо извън района на базата, но Надя отклони предложението.
— Имам много работа — отговори тя, но като видя разочарованието на Ан, добави: — Може би следващия път.
След това отново се залавяше за работа по интериора на жилищата, както и с външното оформление на новото крило. Аркадий бе предложил да изградят комплекс от четири редици жилища, подредени във формата на квадрат. Надя щеше да направи точно това; както изтъкна Аркадий, тогава щеше да бъде възможно да покрият с купол квадратната площ, оградена от помещенията.
— Ето къде ще използвам магнезиеви греди — каза си Надя. — Само да можехме да направим по-здрави стъклени плоскости…
Бяха завършили двете страни на квадрата; дванадесет жилища бяха изцяло готови, когато Ан и нейният екип се завърнаха от Хебес. Всички прекараха вечерта в гледане на донесените от екипа видеоматериали. Те показваха как ровърите на експедицията преодоляват скалисти равнини; после пред тях се появи пролом, който се простираше върху целия екран, сякаш се приближаваха към самия край на света. Странни малки скали с височина един метър преградиха пътя на ровърите и кадрите започнаха да подскачат, понеже един от изследователите бе слязъл с включена камера, монтирана върху шлема.
След това изведнъж се показа кадър, заснет от ръба на канарите — панорамна снимка на каньон, който бе така гигантски, че беше почти необозрим. Стените на отсрещната страна на пропастта едва се виждаха на фона на далечния хоризонт. Всъщност, стени имаше навсякъде пред очите им, защото Хебес бе почти изцяло затворена пропаст, хлътнала елипса с дължина около 200 километра и широчина 100 километра. В късния следобед екипът на Ан бе достигнал северния ръб; извивката на изток се виждаше добре, огряна от светлината на залеза; далеч на запад стената приличаше на ниско, тъмно петно. Дъното на пропастта бе общо взето плоско, с вдлъбнатина в центъра.
— Ако можехме да пренесем през атмосферата купол над тази бездна — отбеляза Ан, — щяхме да получим прекрасна, обширна затворена площ.
— Приказваш за купол, който може да бъде продукт само на някакво чудо, Ан — намеси се Сакс. — Пропастта има площ около десет хиляди квадратни километра.
— Е, тъкмо затова затворената площ ще бъде прекрасна, голяма. Тогава сигурно бихте се съгласили да оставите на мира останалата част от планетата.
— Стените на каньона ще се сгромолясат под тежестта на купола.
— Затова и подчертах, че трябва да го транспортираме през атмосферата.
Сакс само поклати глава.
— Това е не по-малко екзотично от космическия елеватор, за който приказваш.
— Искам да живея в къща, разположена точно на мястото, където си заснела този видеоматериал — прекъсна я Надя. — Какъв изглед!
— Само почакай да се изкачим на един от вулканите на Тарсис — отвърна раздразнително Ан. — Тогава ще видиш какво е изглед.
Такива малки пререкания сега възникваха непрекъснато. Те неприятно напомняха на Надя за последните месеци на „Арес“. Друг пример: Аркадий и неговият екип изпращаха видеоматериал от Фобос, придружен с коментар:
— Ударът при Стикни разтроши тази скала почти изцяло на парчета. Що се отнася до нейната структура, тя е кондритна — следователно има 20% вода, ето защо при удара значителна част от водата се изпари. Парите изпълниха пукнатините, после замръзнаха и образуваха цяла система от ледени разклонения.