Очарователна тема, но тя предизвика единствено спор между Ан и Филис, техните блестящи геоложки; питаха се дали думите на Аркадий са действителното обяснение за появата на леда. Филис дори предложи да докарват вода от Фобос, което беше глупаво, макар че припасите им намаляваха, а нуждите им постоянно нарастваха. Чернобил използваше много вода, екипът от фермата беше готов да създаде малко блато в тяхната биосфера, а Надя искаше да инсталира плувен комплекс в едно от сводестите помещения; в състава на комплекса трябваше да влязат плувен басейн, три хидротерапевтични вани и сауна. Всяка вечер хората питаха Надя докъде е стигнал този проект, защото на всички бе омръзнало да се мият с гъби и все да усещат прах върху себе си. При това никога не успяваха да се стоплят. Искаха баня — в мозъците им, наследени от делфините, дълбоко с подсъзнанието си, където желанията бяха първични и необуздани, те желаеха да се върнат обратно във водата.
Ето защо имаха нужда от повече вода, но сеизмичните проучвания не откриваха следи от порести скали или пясък с богато водно съдържание; Ан смяташе, че в тази област въобще няма да намерят подобно нещо. Трябваше да разчитат на въздушните колектори или да изкопаят реголит и да го заредят в агрегатите за водно-почвено дестилиране. Но Надя не искаше да претоварва агрегатите; те бяха произведени от френско-унгарско-китайски консорциум и със сигурност щяха да се износят при работа с големи количества материал.
— Винаги съществуват алтернативи — не се предаваше Филис. Тя предложи да напълнят апаратите за приземяване с лед от Фобос и да ги върнат обратно на Марс. Но Ан смяташе, че това е абсурдно разхищение на енергия и спорът им продължи с неотслабваща интензивност.
Една вечер, докато Надя седеше отпусната, почти заспала, Мая дойде и се разположи до нея, за да разговарят. Мая с нейното красиво лице, винаги добре поддържано, винаги шик, дори когато бе облечена във всекидневния работен комбинезон. Сега лицето й изглеждаше смутено.
— Надя, трябва да ми направиш услуга, моля те, моля те.
— Каква?
— Трябва да кажеш нещо на Франк от мое име.
— Защо не му го кажеш самата ти?
— Не искам Джон да види, че разговарям с него. Трябва да предам едно съобщение на Франк и моля те, Надежда Франсин, единствено ти можеш да ми помогнеш. — Надя изсумтя неодобрително. — Моля те.
Беше изненадващо колко много Надя предпочиташе да разговаря с Ан, Саманта или Аркадий. Само да можеше Аркадий да слезе от Фобос!
Но Мая й беше приятелка. И това отчаяно изражение на лицето й: Надя не можеше да понася измъчения му вид.
— Какво съобщение?
— Кажи му, че довечера ще го чакам край складовите помещения — повелително изрече Мая. — В полунощ. Трябва да говоря с него.
Надя въздъхна. Но по-късно отиде при Франк и му предаде съобщението. Той кимна, без да срещне погледа й, смутен, мрачен, нещастен.
Няколко дни по-късно Мая и Надя почистваха тухления под на най-новото жилище, което трябваше да бъде поставено под необходимото налягане и любопитството на Надя надделя; тя наруши обичайното си мълчание на тази тема и попита Мая какво става.
— Ами отново Джон и Франк — отвърна съкрушено Мая. — Съперничат си един на друг. Като братя са, а в подобни отношения е скрита ревност. Джон е стигнал първи на Марс, после е получил разрешение отново да се върне на тази планета; Франк смята, че това не е честно. Във Вашингтон Франк доста се е потрудил за финансирането на нашата колония и мисли, че Джон винаги се възползва от резултатите на неговата работа. А сега… На мен и на Джон ни е добре заедно, аз го харесвам. С него лесно се живее. Лесно, но и мъничко… Не зная. Не е скучно. Но не е вълнуващо. Той обича да се разхожда, да се занимава с работата на хората от екипа на фермата. Но не обича да разговаря! С Франк мога да си приказвам безкрай. Може би наистина вечно спорим, но пак разговаряме! Както знаеш, на „Арес“ за кратко имахме връзка — в самото начало, — но от нея нищо не излезе. Ала той все още мисли, че би могло да се получи друго…
— Защо пък ще мисли така? — измърмори Надя.
— Опитва се да ме убеди да напусна Джон и да бъда с него. Джон подозира какво прави той, така че между тях съществува ревност. Аз просто се опитвам да ги възпра да не се нахвърлят един срещу друг, това е всичко.
Надя реши да се придържа към намерението си да не разпитва повече по този въпрос. Но сега беше въвлечена пряко волята си в тази тайна. Мая продължаваше да идва и да разговаря с нея, молеше я да предава съобщения на Франк от нейно име.