— Аз не съм куриер — не преставаше да протестира Надя, но продължаваше да изпълнява молбите и веднъж или два пъти се увлече в дълги разговори с Франк — за Мая, естествено; коя и каква е тя, защо постъпва по този начин.
— Слушай — отговаряше му Надя, — не мога да говоря от името на Мая. Не зная защо прави така, ти самият трябва да я попиташ. Но трябва да ти кажа, че тя е възпитаник на съветската култура в Москва, има университетско образование, майка й и баба й са членове на комунистическата партия. Мъжете са били третирани като врагове, както от майка й, така и от баба й. Майка й казвала: „Жените са корените, мъжете са само листата“. Една цяла култура, изградена върху недоверие, манипулация и страх. Ето откъде произхожда Мая. И в същото време при нас съществува традицията да установяваме много близко приятелство, при което човек научава най-незначителните подробности от живота на своя приятел. Ние, в известен смисъл, нахлуваме в живота на другия човек, но не можем да го обсебим изцяло; това, разбира се, е невъзможно. То трябва да спре и краят обикновено е лош.
Франк кимаше с глава, като че откриваше познати моменти в тези думи. Надя въздъхна и продължи:
— Това са приятелства, които водят до любов, но после любовта създава неприятности, само че много по-големи, особено, когато в основата им е целият този натрупан страх.
И Франк — висок, мургав и посвоему привлекателен; човекът, излъчващ мощ, задвижван от свой собствен вътрешен мотор, американският политик, когото невротичната руска красавица въртеше около пръста си — Франк кимна смирено и й благодари. Изглеждаше обезкуражен. Както би трябвало да се почувства.
Надя положи всички усилия да не обръща внимание на всичко това. Но изглежда и доста други неща бяха станали проблематични. Влад никога не бе одобрявал прекалено многото часове, които прекарваха на повърхността денем и сега заявяваше:
— По-голямата част от времето би трябвало да стоим под хълма. Необходимо е да скрием под повърхността всички лаборатории. Работата на открито трябва да се ограничи до един час рано сутрин и още един късно следобед, когато слънцето е паднало ниско.
— Да пукна, ако остана затворена по цял ден — обяви Ан и мнозина се съгласиха с нея.
— Имаме много работа — изтъкна Франк.
— Но значителна част от нея може да бъде свършена чрез теленасочване — възрази Влад. — Точно така би трябвало да бъде. Онова, което правим, е равносилно на продължителна разходка в местност на десет километра от атомна експлозия…
— Какво от това? — попита Ан. — Подобно нещо е ставало и преди с войници…
— Веднъж на всеки шест месеца — завърши изречението й Влад и се втренчи в нея. — А ние?
Дори Ан изглеждаше укротена. Липсваше озонен слой, както и магнитно поле, достойно да носи такова име; бяха облъчвани от радиация почти толкова зле, колкото ако се намираха в междупланетното пространство, където дозата беше 10 rem годишно.
Затова Франк и Мая им разпоредиха да ограничават времето, което прекарваха на открито. Имаше много работа под повърхността на хълма — последният ред жилища трябваше да бъде завършен; възможно бе да издълбаят мазета под сводовете, които щяха да осигурят допълнително пространство, защитено от радиация. Много от тракторите бяха съоръжени с механизми за телеуправление от станциите в закритите помещения, алгоритмите им за вземане на решения се занимаваха с подробностите при възникване на проблемна ситуация, докато хората наблюдаваха екраните в обезопасените стаи. Така че можеха да се справят с тази задача; ала никой не харесваше начина на живот, който произтичаше от това нареждане. Дори Сакс Ръсел, който беше доволен, че работи на закрито, изглеждаше смутен. Вечер мнозина започваха да се изказват в полза на мерки за трансформиране на Марс в планета, подобна в климатично отношение на Земята.
— Не ние трябва да вземем такова решение — остро възрази Франк. — ООН е отговорна за това. Мерките са дългосрочни, в най-добрия случай ще продължат векове. Не си губете времето да приказвате по този въпрос!
Ан взе думата:
— Всичко, което каза, е вярно, но аз не желая да си губя времето в тези пещери. Трябва да изживеем своя живот по начин, който искаме. Вече сме прекалено възрастни, за да се тревожим за традициите.
Отново спорове, спорове, които изпълваха Надя с чувството, че се е откъснала от здравата опора на планетата и отново е отлетяла в напрегнатата безтегловност на „Арес“. Заяждане, оплаквания, спорове — докато хората започнеха да изпитват отегчение или умора и отиваха да си легнат. Надя привикна да напуска стаята, когато подхващаха подобни разговори, търсеше Хироко, за да разговаря с нея по конкретни въпроси. Ала й беше трудно да избегне тези проблеми, да спре да мисли за тях.