Една вечер Мая дойде при нея разплакана. В постоянната база имаше стая за разговори на четири очи, Надя тръгна с нея към североизточния ъгъл на куполообразните помещения, където все още работеха по оформянето на интериора. Седна до нея и я заслуша, като от време на време обгръщаше раменете й с ръка.
— А защо просто не решиш? — обади се Надя по едно време. — Защо не престанеш да ги настройваш един срещу друг?
— Но аз вече реших! Обичам Джон, винаги съм обичала него. Но той ме видя с Франк и мисли, че съм го предала. Те са като братя, конкурират се във всичко, а този път просто стана грешка!
Надя се противопостави на опитите да я накарат да чуе всички подробности, не искаше да става и дума за това. Ала нямаше какво да направи и остана да слуша.
После изведнъж пред тях се появи Джон. Надя стана, за да си тръгне, но той изглежда не забеляза.
— Слушай — обърна се той към Мая, — Съжалявам, но не мога да постъпя по друг начин. Между нас всичко е свършено.
— Не е свършено — прекъсна го Мая, внезапно успокоена. — Аз те обичам.
Усмивката на Джон беше тъжна.
— Да. И аз те обичам. Но искам отношенията ни да бъдат прости.
— Но те са.
— Не, не са. Искам да кажа, че можеш да бъдеш влюбена в няколко човека по едно и също време. Всеки може, така сме устроени. Но трябва да бъдеш вярна само на един. Аз искам… искам да бъда верен. На някой, който е верен на мен. Просто е, но…
Той поклати глава; не можеше да намери верните думи. Закрачи към реда помещения откъм изток и изчезна през една отворена врата.
— Американци — ожесточено изрече Мая. — Отвратителни, пораснали деца! — После тя се изправи и затича към вратата след него.
Но скоро се върна обратно. Той се бе присъединил към някаква група в едно от фоайетата и не желаеше да си тръгне.
— Уморена съм — опита се да обяви Надя, но Мая не пожела и да чуе; ставаше все по-разстроена. Повече от час двете обсъждаха случката отново и отново. В края на краищата Надя се съгласи да отиде при Джон. Трябваше да го помоли да дойде при Мая и да поговори с нея. Надя мрачно закрачи през жилищните помещения. Куриерът, когото никой не забелязваше. Не можеха ли да накарат някой робот да свърши тази работа? Намери Джон, който се извини, че не й бе обърнал внимание по-рано.
— Бях разстроен. Съжалявам. Сметнах, че в края на краищата, тъй или иначе ще научиш всичко.
Надя сви рамене.
— О, няма нищо. Но слушай, трябва да отидеш и да поговориш с нея. Мая просто си е такава. Все разговаряме и разговаряме; след като поддържаш връзка с нея, трябва да я спечелиш с думите си или пък да я убедиш, че не желаеш връзката да продължава повече. Ако не го направиш, накрая ще бъде по-зле, повярвай ми.
Тези думи му подействаха. Отрезвен, Джон тръгна да търси Мая. Надя отиде да си легне.
На следващия ден тя остана да работи до късно с багера в изкопа. С помощта на една сонда издълбаха няколко дупки, в които поставиха пръстени за задържане на скалната маса. Трябваше да пробиват огромните обли скали, на които се бяха натъкнали — целта им бе да поставят водопроводни тръби от заводите на алхимиците до постоянната база. Пневматичният чук очевидно беше замръзнал; стоеше разтегнат в цялата си дължина до дъното на изкопа. Надя хвърли поглед в рова, където се намираше чукът.
— Имаш ли някаква представа как можем да освободим машината, без да я повредим? — попита Спенсър.
— Разрушете скалата — уморено отвърна Надя, отдалечи се и след малко се върна с трактор, който вече беше съоръжен с копачка. Тя го подкара, заби копачката във върха на облата скала, след това слезе, за да монтира хидравличен чук към копачката. Тъкмо беше поставила инструмента върху скалата, когато буталото на замръзналия чук започна да се прибира и повлече скалата след себе си. Опакото на лявата й длан бе притиснато към долната повърхност на буталния прът.
Тя инстинктивно дръпна ръката си назад, болката се спусна по рамото, загнезди се в гръдния кош. Огън обхвана половината й тяло, зрението й изчезна. В ушите й зазвучаха викове:
— Какво става? Какво не е наред?
Сигурно беше изкрещяла.
— Помощ — изстена дрезгаво Надя.
Седеше, счупената й ръка все още заклещена между скалата и чука. Блъскаше предното колело на трактора с крак, оттласкваше го назад с всичка сила, усещайки как чукът стрива костите й върху скалата. После освободи ръката си и се просна по гръб. Болката беше заслепяваща, призля й и си помисли, че ще изгуби съзнание. Изправи се, като се подпираше на здравата си длан; видя, че наранената й ръка силно кърви. Ръкавицата беше разкъсана, малкият й пръст очевидно бе откъснат. Тя изстена и се приведе, вдигна ръка към тялото си, после я притисна към земята, без да обръща внимание на вълната болка. Макар че кървеше, ръката щеше да замръзне след… след колко време?