— Ела с нас — предложи тя на Надя. — Все още нищо не си видяла от планетата, посетила си само отсечката оттук до Чернобил, а това е нищо. Пропусна да разгледаш Хебес и Гангес, при това тук нямаш някаква неотложна нова работа.
— Добре, добре — отвърна Надя, мислейки си за Мая и останалите. Във всеки случай квадратът от куполообразни помещения бе вече почти завършен. — Мога да си позволя малка ваканция.
Тръгнаха с пет големи ровъра, приспособени за дълги пътешествия: Надя и петима от геолозите — Ан, Симон Фрейжър, Джордж Беркович, Филис Бойл и Едвард Перин. Джордж и Едвард бяха приятели на Филис от съвместната им работа в НАСА и я подкрепяха, като се изказваха в полза на „приложни геологически изследвания“, което означаваше, че щяха да търсят редки метали. От друга страна, Симон беше тих съюзник на Ан, двамата подкрепяха чисто изследователската работа и защитаваха становището за въздържане от драстична намеса във вече установилите се формирования на повърхността на планетата.
Придвижваха се на североизток през Луни Планум и обозначаваха своя маршрут с малки, зелени радиопредаватели, като оставяха такива апарати на всеки два-три километра. Когато се спуснаха в равнините на северното полукълбо, направиха завой и се насочиха право на север през необятната Асидалия Планития и пътуваха няколко дни без никакво прекъсване. В центъра на Асидалия започнаха да се натъкват на дълги, прави каньони с отвесни стени и плоски дъна. Те приличаха, както Джордж многократно отбеляза, на сухите легла на легендарните канали. Дори и най-малкият от тези каньони беше непроходим за ровърите. Когато се приближиха до един от тях, трябваше да завият и да продължат край неговия отвесен бряг, докато дъното му се издигнеше или стените се съединяха, за да могат да продължат на север по плоската равнина.
Хоризонтът пред тях понякога бе отдалечен на двадесет километра, понякога на три. Кратерите започнаха да стават редки и онези от тях, край които минаваха, бяха заобиколени с ниски могили — плоски кратери, където метеорите бяха ударили перманентно замръзналия подповърхностен слой и при досега си с него го бяха превърнали в гореща тиня. Спътниците на Надя прекараха цял ден, като ненаситно разглеждаха островърхите хълмчета около един от тези кратери. Заоблените склонове, каза Филис, били толкова сигурен знак за наличие на вода в древни времена, както жилките във вкаменената дървесина били необоримо доказателство за същестуването на самото дърво. От начина, по който говореше, Надя разбра, че това е още един от въпросите, по които не бе съгласна с Ан; Филис вярваше, че в миналото е съществувал дълъг влажен период, докато мнението на Ан беше в полза на краткотраен период. Или нещо от този род. Науката има много предназначения, помисли си Надя, като едно от тях е да бъде превръщана в оръжие срещу други учени.
По-далеч на север, на ширина приблизително 54 градуса, те попаднаха в странна местност с термокарстови образувания — нагънат в ниски хълмчета терен, осеян с овални ями със стръмни стени, наречени аласи. Тези аласи бяха стотици пъти по-големи от своите аналози на Земята, повечето от тях бяха с диаметър два-три километра, а дълбочината им беше към 60 метра. Ями с такава големина недвусмислено показваха, че водното съдържание в почвата е било високо, обясни Филис. Освен ако не е поредната проява на марсианските мащаби, възрази Ан. Слабо заледена почва, която лека-полека хлътва в продължение на милиони години.
Филис раздразнително предложи да направят опит за извличане на вода от повърхностния слой и Ан раздразнително се съгласи с предложението. Намериха гладък склон между две падини и спряха, за да инсталират воден колектор в перманентно замръзналия подповърхностен слой пермафрост. Надя се зае с тази операция с чувство на облекчение; цялото това пътешествие, по време на което нямаше никаква работа, започна да й дотяга. Работата през деня я задоволи: направи изкоп с дълбочина десет метра с малкия изкопен модул на ровъра; постави страничната галерия на колектора — тя представляваше перфорирана тръба от неръждаема стомана, пълна с чакъл; провери филтрите и електроотоплителните елементи, които бяха разположени надлъжно по тръбата; след това затрупа всичко с изкопаните по-рано глина и скали. В долния край на галерията имаше водосборна яма, помпа и изолирана транспортираща линия, която отвеждаше получената вода до малък резервоар.