— Радвам се, че ни доведе тук — каза Надя. — Беше прекрасно.
— Някой би трябвало да се наслаждава на всичко това — отвърна Ан. — То няма да остане дълго тук.
— Сигурна ли си, Ан? Дълбочината на леда е пет километра. Наистина ли мислиш, че той напълно ще изчезне, само заради черния прах, посипан върху него?
Ан сви рамене.
— Важното е до каква степен ще го загреем. Какво е общото количество вода на планетата, каква част от водата в реголита ще се покаже на повърхността, когато затоплим атмосферата. Няма да знаем нищо предварително за нито едно от тези неща, преди те да се случат. Но аз подозирам, че тъй като тази шапка е най-същественото тяло на повърхността, съдържащо вода, именно тя ще бъде най-чувствителна към промените. Това е сух свят, атмосферата е свръхбезводна, в сравнение с нея Антарктика изглежда като джунгла. Цялата полярна шапка ще отиде в атмосферата, вятърът ще я отвее на юг, където през нощта ще падне във вид на скреж. Така че всъщност тя ще се преразпредели повече или по-малко равномерно над цялата планета като скреж с дебелина около един сантиметър. — Ан направи гримаса. — Дори по-малко, защото по-голямата част от нея ще остане в атмосферата.
— Но ако стане още по-топло, скрежът ще се стопи и ще започне да вали дъжд. Тогава ще имаме реки и езера, нали?
— Само ако атмосферното налягане е достатъчно високо. Течната вода зависи както от атмосферното налягане, така и от температурата. Ако и двете се повишат, бихме могли да се разхождаме тук цели десетилетия по пясъка.
— Е, поне ще съберем богата колекция от метеорити — каза Надя, опитвайки се да разведри настроението на Ан.
Не успя. Ан сви устни, погледна през прозореца и поклати глава. После вдигна чинията с лазаня и я пъхна в микровълновата фурна. Зад гърба й бялата пустош блещукаше под черното небе, като че светът навън бе фотографски негатив. Циферблатът изведнъж показа 00:00:01.
Четири дни по-късно те се измъкнаха от леда. Докато се връщаха по собствените си следи към Филис, Джордж и Едвард, тримата пътешественици се изкачиха на едно възвишение и спряха. На хоризонта се виждаше някакъв строеж. Върху плоското седиментно дъно на пропастта се издигаше класически древногръцки храм, шест дорийски колони от бял мрамор, увенчани с кръгъл, плосък покрив.
— Какво, по дяволите, е това?
Когато се приближиха, видяха, че колоните бяха направени от цилиндрите лед, извличани от минния модул; те бяха подредени един върху друг. Дискът, който служеше за покрив, беше грубо издялан.
— Хрумване на Джордж — обади се Филис по радиото.
— Забелязах, че ледените цилиндри са със същия размер като мраморните блокове, които гърците са използвали за своите колони — заяви Джордж, очевидно доволен от себе си. — След това всичко беше очевидно и лесно. Тъй като модулът работеше отлично, ние просто трябваше да си убиваме времето.
— Изглежда прекрасно — обади се Симон. Наистина беше така: паметник на чужда цивилизация, посещение в царството на мечтите; творение, проблясващо като плът в дългите часове полумрак, сякаш под леда течеше кръв. — Храм на Арес.
— На Нептун — поправи го Джордж. — Смятам, че не бихме желали да призоваваме Арес прекалено често.
— Особено като вземем предвид хората в базовия лагер — добави Ан.
Докато се придвижваха на юг, пътят, проправен от техните следи и радиопредаватели, бягаше пред тях — ясно очертан като магистрала от железобетон. Можеха да предоставят управлението на автопилота на ровър Три и те често го правеха.
По едно време изведнъж спирачките на ровъра задействаха, той намали скоростта си и спря. Никой не наблюдаваше какво става, затова всички се струпаха на предния прозорец.
Пред тях имаше плоска бяла равнина, която покриваше пътя им почти около 100 метра напред.
— Какво е това? — изкрещя Джордж.
— Нашата помпа в перманентно замръзналия подповърхностен слой пермафрост — отвърна Надя и посочи: — Сигурно се е счупила.
— Или е работила прекалено добре — възрази Симон. — Това е замръзнала вода!
Превключиха ровъра на ръчно управление и се приближиха. Леденият разлив беше покрил пътя като поток от бяла лава. Те се напъхаха в леките скафандри, излязоха от модула и отидоха до единия ръб на разлива.