Филис разказа всичко от тяхно име:
— Беше хубаво, наистина зрелищно, слънцето светеше през цялото време и действително намерихме лед. Имаме достъп до много вода, също както в Арктика, когато се изкачиш на полярната шапка…
— Открихте ли фосфор? — попита Хироко.
Беше прекрасно човек да наблюдава лицето на Хироко, разтревожено от недостига на фосфор за нейните растения. Ан й каза, че е намерила наноси от сулфати в лекия материал около кратерите в Асидалия, затова двете тръгнаха заедно да огледат пробите. Надя последва останалите надолу по подземния проход с бетонни стени, който водеше към постоянните жилища, като си мислеше да вземе истински душ и да опита пресни зеленчуци, наполовина заслушана в думите на Мая, която й предаваше последните новини. Беше у дома.
Отново започна своята работа и както по-рано, задачите бяха неумолими и разнообразни — безкраен списък от неща, които трябваше да извърши.
Но докато се занимаваше с различните аспекти на строителството, Надя осъзнаваше, че умът й се отклонява от задачата. Стомахът й беше свит на топка. Мая и Франк вече не разговаряха в качеството си на официални ръководители, което означаваше, че личната им връзка се развиваше наистина зле; изглежда, че Франк не желаеше да приказва и с Джон, което бе нещо наистина срамно. Разпадналата се връзка между Саша и Йели се бе превърнала в нещо подобно на гражданска война между техните приятели; екипът на Хироко — Ивао, Пол, Елън, Рая, Джийн, Евгения и останалите, може би в отговор на всичко това, прекарваха всеки ден в атриума или в оранжериите, където живееха заедно, по-изолирани от всякога. Влад, Урсула и другите от медицинския екип бяха до такава степен погълнати от изследователска работа, че почти изцяло изключваха клинични занимания с колонистите — което вбесяваше Франк, — а генните инженери прекарваха цялото си време в жилищата-каравани, които сега бяха трансформирани в лаборатории.
И все пак Мишел се държеше, като че ли не намираше нищо необичайно в това, сякаш не беше психологът на колонията. Прекарваше дълго време в гледане на френска телевизия. Когато Надя го попита за Франк и Джон, той само безизразно я погледна.
Бяха на Марс вече 420 дни и първите секунди от живота на тяхната вселена бяха отминали. Вече не се събираха да заплануват предстоящите задачи, нито обсъждаха с какво се занимават.
— Прекалено сме заети — отговаряха на Надя, когато им задаваше въпроси. — Твърде сложно е да го опишем, разбираш ли. Направо ще ти се приспи. На мен самия ми действа точно така — плюс още много приказки в този дух.
Но имаше толкова работа — затова Надя й се отдаваше изцяло, ръководеше хората на строителните площадки, обхождаше строежите и правеше остри забележки за небрежната работа на своите приятели. Наранената й ръка бе възвърнала част от силата си по време на пътуването — вече можеше да кара булдозери и трактори; вършеше това цели дни, но чувството, което изпитваше, вече не беше същото.
Най-после Аркадий се приземи на Марс за пръв път. Надя отиде на новото космическо летище и се изправи в единия край на огромната прашна бетонна равнина, за да наблюдава пристигането му. Корабът на Аркадий се появи в розовото небе — отначало като бяла точка, а после се превърна в жълт пламък, който приличаше на пашкул, обвит в изгорели газове. Накрая придоби формата на геодезично полукълбо с ракети и спуснати под тях крака-поставки, които се плъзнаха върху стълб от огън и се приземиха с невероятна лекота точно върху предварително посочената точка. Аркадий работеше по програмата за приземяванията и очевидно бе постигнал добри резултати.
Около двадесет минути по-късно той излезе от вратичката на апарата за приземяване, изправи се на последното стъпало и се огледа наоколо. Тя забърза към него, Аркадий я видя и тръгна към нея. Брадатото му лице изглеждаше изумително реално през предличниците на шлемовете; видео-образът я бе накарал да забрави третото измерение и всичко останало, което правеше действителността така жива и реална. Той удари леко своя предличник о нейния и се засмя с широката си усмивка. Надя почувства, че му отвръща със същото.
Аркадий й посочи модула върху китката си, превключи на честота 4224, предназначена за провеждане на лични разговори и тя стори същото.
— Добре дошъл на Марс.
Алекс, Джанет и Роджър бяха пристигнали с Аркадий и когато излязоха от апарата за приземяване, всички се качиха в открита кола модел Ts, с която Надя ги поведе към базата. Разказваше им за всяка сграда, край която минаваха, като усещаше, че те вече ги разпознаваха. Спряха в херметическата камера на гаража, след което тя ги въведе в базата. Там се получи нещо като мило семейно тържество.