Хората се оглеждаха изненадано при тези думи. Но те означаваха, че Сакс и Аркадий са един вид съюзници и тази комбинация бе наситена с мощ. И споровете възникваха, отново и отново, до безкрай.
Сега Андърхил беше почти завършен — функциониращо и в много отношения задоволяващо потребностите си селце. Вече бе възможно да продължат и трябваше да решат каква ще бъде следващата им стъпка. По-голямата част от тях искаха да преобразуват планетата. Алхимиците говореха за физични и механични средства за добавяне на топлина към системата; климатолозите обсъждаха начини, с които можеха да влияят върху метеорологичните условия; биосферният екип предлагаше теории, свързани с екологични системи, които трябваше да бъдат подложени на изпитания. Биоинженерите вече работеха по създаването на нови микроорганизми. Един ден те поканиха Аркадий да разгледа с какво се занимават и Надя също отиде с тях.
Инженерите бяха започнали работа по проект, който Влад наричаше „програма за смесване и пригаждане“. В последно време бе предложен вариант на цианофит, известен като синьо-зелено морско водорасло.
— Не, че водораслото се развива блестящо — отбеляза Влад, — но поне не умира толкова бързо, ако е възможно да се изразим така.
Накрая го нарекоха areophyte primares, но то си остана водораслото от Андърхил. Искаха да направят мащабен експеримент с него и бяха приготвили предложение, което трябваше да изпратят до КПМ (Комитет по проблемите на Марс) към ООН.
Аркадий напусна лабораториите, развълнуван от посещението си там — Надя виждаше това. Вечерта той каза на хората, които се хранеха заедно с него:
— Сами трябва да вземем решение и ако се обявим в полза на експеримента, трябва да действаме.
Мая и Франк бяха възмутени от постъпката му и очевидно по-голямата част от останалите също се чувстваха неудобно. На следващата сутрин Мая и Франк дойдоха при Надя да разговарят за Аркадий. Късно миналата вечер двамата лидери вече бяха опитали да го убедят, че възприема погрешна линия на поведение.
— Той се изсмя в лицата ни! — възкликна Мая. — Напълно безсмислено е да разговаряме с него.
— Онова, което предлага Аркадий, може да бъде много опасно — заяви Франк. — Ако ние категорично отхвърлим директивите на ООН, техни представители — както може да се предположи — ще дойдат тук, ще ни арестуват, ще ни върнат обратно на Земята и на наше място ще доведат хора, които съблюдават закона. Имам предвид, че на този етап биологическото замърсяване на природната среда е изцяло незаконно и ние нямаме право да пренебрегваме този факт. Така е по силата на международен договор. Той постановява как човечеството като цяло трябва да се отнася към тази планета.
— Не можеш ли да поговориш с него? — попита Мая.
— Мога — отговори Надя. — Но не мога да гарантирам, че от това ще има някаква полза.
— Моля те, Надя. Просто опитай. И без това имаме достатъчно проблеми.
— Добре, ще опитам.
Така че следобеда тя поговори с Аркадий. Бяха на Чернобилския път и се връщаха в Андърхил. Надя повдигна този въпрос и изказа предположение, че с търпение всичко ще се разреши.
— Решаването на проблема е въпрос на време. Становището на ООН във всички случаи ще съвпадне с твоето.
Той спря и повдигна осакатената й ръка.
— С колко време смяташ, че разполагаме? — попита Аркадий и посочи залязващото слънце. — Колко дълго предлагаш да чакаме? Докато се родят внуците ни? Или може би пра-пра-внуците, слепи като пещерни риби?
— Мнозина не са съгласни. Искам да кажа, че може би в края на краищата ще приемат мнението ти, но ти трябва да ги убедиш. Не бива просто да се отнасяш грубо към хората с противоположно мнение, защото ще постъпиш също тъй зле като чиновниците на Земята, които винаги си критикувал.
Аркадий въздъхна.
— Ти и проклетите либерали като теб.
— Не зная какво означава това.
— Означава, че си прекалено мекосърдечна да предприемеш каквото и да било.
Но вече виждаха ниския хълм на Андърхил, който приличаше на новообразуван квадратен кратер, със скални отломъци, разхвърляни около него. Надя го посочи:
— Аз направих това. Ти и проклетите радикали като теб… — тя здраво го мушна в ребрата. — Мразиш либерализма, защото той дава практически резултати. — Аркадий изсумтя. — Да, дава! Неговите плодове стават все повече с времето, след упорит труд, без фойерверки, без изпълнени с лековатост любителски представления, без хора, чиито чувства са накърнени. Без твоите сексуални революции, без цялата болка и омраза, които те създават. Той просто дава резултат.
— Ах, Надя… — той обви с ръка раменете й, после двамата тръгнаха към базата. — Земята е идеалният либерален свят. Но половината от нея гладува — винаги е било така и винаги ще бъде. По особено либерален начин.