И все пак изглежда Надя му бе повлияла. Аркадий престана да се изказва в полза на едностранното решение за експеримента с водораслото и продължи да агитира за изпълнението на програмата за разкрасяване на базата.
После Сакс, Спенсър и Рая завършиха изграждането на завода за роботи, които щяха да произвеждат нагреватели, използващи енергията на вятъра. Тримата се обърнаха към КПМ към ООН за разрешение да разположат хиляда агрегата в екваториалните области; настояваха да подложат на изпитание техния затоплящ ефект.
Ето защо спорът за преобразуването на планетата по подобие на Земята отново избухна. Изведнъж Ан разви бурна дейност и се зае да изпраща дълги съобщения до членовете на изпълнителния комитет към ООН, до националните представителства по проблемите на Марс на всички държави, които участваха в КПМ и накрая до Общото събрание на ООН. Тя ги изпращаше като частно лице, затова колонистите научиха за тях от откъсите, които бяха показвани по телевизията на Земята. Реакцията се изразяваше в дебати на правителствено равнище, митинг във Вашингтон, на който присъстваха 20 000 души, безкрайни уводни статии по вестниците и коментари в научните среди. Някои от колонистите чувстваха, че Ан е действала зад гърба им, без тяхното съгласие. Филис, например, беше възмутена.
В Комитета по проблемите на Марс бяха изслушани различни мнения; докато съветът по този въпрос продължаваше, група физици се изправиха пред Ан след вечеря. Много от членовете на първата стотица бяха свидетели на тази конфронтация; главната столова на Андърхил заемаше четири помещения, чиито разделителни стени бяха отстранени и заменени с носещи колони. Обширно пространство; в него присъстваха поне половината от колонистите, които вечеряха, докато се провеждаше разговора.
— Защо не обсъди това с нас? — попита Спенсър.
Гневният поглед на Ан го накара да отклони очи.
— Защо трябва да го обсъждам с вас? — попита тя и насочи погледа си към Сакс. — Ясно е какво мислите по този въпрос, много пъти сте говорили за това. Нищо, което казвам, няма значение за вас. Седите тук във вашите малки дупки, правите дребните си експерименти — като деца, които си играят с набор вещества за химически опити в някое мазе, — а през това време цял един свят чака пред вратата ви. Свят, в който формите на релефа са сто пъти по-големи и хиляда пъти по-стари от еквивалентните образувания на Земята. Свят, където доказателства за началото на Слънчевата система са буквално пръснати навсякъде. Същото е валидно и за данните, свързани с историята на тази планета, която едва ли се е променила през последния милиард години. И вие ще я разрушите. Без да признаете честно какво извършвате. Бихме могли да живеем тук и да изучаваме планетата, без да я променяме — с цената на съвсем малка вреда и неудобство за себе си. Всичките приказки за радиацията са глупост и вие го знаете. Радиационното ниво просто не е достатъчно високо, за да оправдае тези масови промени в околната среда. Искате да направите това, защото смятате, че е по силите ви. Искате да опитате, за да видите какво ще стане — сякаш тук сме на голяма пясъчна площадка за игра, където можете да си правите замъци. И заради играта ще разрушите всички данни от историята, ще унищожите полярните шапки, отточните канали, дъната на каньоните — ще съсипете красива, чиста планета и няма да получите нищо в замяна.
Помещението бе тихо, като че някой го бе нарисувал, хората приличаха на каменни статуи. Тогава Сакс Ръсел се изправи в цял ръст. Той изглеждаше същият, както винаги, може би малко по-зачервен от обикновено, но все така тих, дребен, примигващ като бухал. Гласът му беше спокоен и сух, все едно че изнасяше лекция по термодинамика или пък изброяваше периодичната таблица на химическите елементи.
— Красотата на Марс съществува в съзнанието на човека — заговори той и всички се взряха в него изненадани. — Без човешко присъствие, той е просто сбор от атоми, които не се различават по нищо от всяко напосоки взето късче материя във вселената. Именно ние сме тези, които го разбираме, ние го изпълваме със значение. Така е било през всичките векове, когато човечеството е гледало към нощното небе и е наблюдавало как червената планета се рее сред звездите. През всичките онези нощи на наблюдения с телескоп, когато човекът се е взирал в мъничкия диск и е опитвал да открие канали и промяна в албедото. На Марс са посветени всичките глупави научно-фантастични романи с техните чудовища, девойки и умиращи цивилизации. Марс е вдъхновил всички учени, които са изследвали експерименталните данни или са успели да ни доведат дотук. Ето какво прави Марс красив. Не базалтът, нито окисите.