— Бъди сигурен, че разбирам — упорито заяви Надя.
Аркадий не обърна внимание на думите й и подхвана:
— Красотата е сила, елегантност, правилно поведение, функционална форма, интелигентност, здрав разум. И много често — той се засмя и леко я потупа по корема, — намира израз в заоблени форми.
— Заоблени форми имам — рече Надя и отблъсна ръката му.
Той се наведе и направи опит да я ухапе по гърдата, но Надя му се изплъзна.
— Красотата е онова, което си ти, Надежда Франсин. Съобразно горепосочените критерии, ти си кралицата на Марс.
— Принцесата на Марс — поправи го разсеяно тя, докато обмисляше думите му.
— Да, права си. Надежда Франсин Чернишевски, принцесата на Марс с деветте пръста.
— Ти не си обикновен човек.
— Така е — избоботи той. — Никога не съм претендирал, че съм такъв. Само пред някои комитети по селекция, естествено. Обикновен човек! Ха-ха-ха! Обикновените хора получават Мая. Това е тяхната награда.
И той се разсмя като дивак.
Една сутрин те прелетяха над последните насечени хълмове на Церберус и се понесоха над плоската, прашна равнина Амазонис Планития. Аркадий насочи дирижабъла към повърхността, за да инсталира нагревател в прохода между последните две хълмчета на стария Церберус. Ала скобата от куката на лебедката се повреди. Тя щракна и се отвори, когато нагревателят се намираше едва на половината от нужното разстояние до повърхността. Нагревателят тупна върху основата си. От кораба всичко изглеждаше наред, но когато Надя облече скафандъра и се спусна с подвижната клетка долу, за да провери какво е положението, откри, че горещата плоча се е отцепила от основата.
А там, зад плочата, имаше необичайна находка. Нещо тъмнозелено, в което се прокрадваше и синкав оттенък, се намираше във вътрешността на кутията. Надя протегна ръка, в която държеше отвертка и внимателно го притисна.
— Гадост! — изруга тя.
— Какво? — попита я Аркадий от кораба.
Надя не му отговори, изстърга част от веществото и го сложи в чантата, която използваше за винтове и гайки. После се качи в подвижната клетка.
— Издърпай ме обратно горе — нареди тя.
— Какво се е случило? — попита Аркадий.
— Само ме изкачи.
Той затвори вратите на отделението за бомбардиране след нея и я посрещна, когато тя се измъкваше от подвижната клетка.
— Какво се е случило?
Надя сне шлема си.
— Много добре знаеш какво се е случило, мерзавецо! — Тя замахна срещу него; Аркадий отскочи назад и се блъсна в стената от подредени един върху друг нагреватели.
— Ох! — извика той. Една перка го бе наранила по гърба. — Хей! Какъв е проблемът? Надя!
Тя измъкна чантата от джоба на лекия си скафандър и я размаха пред него.
— Ето това е проблемът! Как можа да го направиш? Как можа да ме излъжеш? Ти, мерзавец такъв, имаш ли някаква представа какви неприятности ще ни навлече всичко това? Ще дойдат тук и ще ни върнат всички обратно на Земята!
Аркадий облещи очи, потри с длан челюстта си.
— Никога не бих те излъгал, Надя — изрече той сериозно. — Не лъжа приятелите си. Дай да видя.
Тя се взря в него, Аркадий отвърна на погледа й, ръката му се протегна към чантата.
— Наистина ли не знаеш? — попита Надя.
— Какво да знам?
Не можеше да повярва, че той се преструва на невинен; това просто не беше в стила му. Което внезапно правеше нещата много особени.
— Поне някои от нашите нагреватели са истински малки разсадници за морски водорасли.
— Какво?
— Отвратителните нагреватели, които спускахме навсякъде — отговори тя. — Те са натъпкани с новото водорасло или лишей, или кой знае какво; онова, което създаде Влад. Гледай. — Тя постави малката чанта върху миниатюрната кухненска масичка, отвори я и използва отвертката, за да загребе част от растението. Мънички кръгли парченца от синкав лишей. Като марсианските форми на живот от старовремски, долнопробен роман.
Двамата се вторачиха в тях.
— Направо ще се гръмна! — извика Аркадий.
— Заклеваш ли се, че не знаеше? — попита Надя.
— Кълна се. Никога не бих направил подобно нещо на теб, Надя. Знаеш, че е така.
Тя пое дълбоко дъх.
— Е, нашите приятели очевидно са могли да сторят това от наше име.
Той се изправи и кимна.
— Да, така е. — Беше разсеян, потънал в мисли. Отиде до нагревателите и премести един настрана от останалите.
— Къде го намери?
— Зад отоплителната плоча.
Заловиха се за работа; с инструментите на Надя отвориха нагревателя. Зад плочата имаше още една колония от водораслото. Надя започна да човърка по ръбовете на плочата и откри чифт малки панти на мястото, където плочата допираше вътрешната страна от стената на контейнера.