— Гледай, направено е така, че да може да се отваря.
— Но кой ще го отваря?
— Команди, подавани по радиото?
— Дявол да ме вземе — Аркадий се изправи и закрачи нагоре-надолу по тесния коридор. — Искам да кажа…
— Чакат ни големи неприятности — каза Надя.
— Може би — отвърна той.
— Определено е така! И вината е изцяло твоя! Някои от онези глупци, биолозите, са взели насериозно твоя анархистичен брътвеж!
— Е — усмихна се Аркадий, — това поне е плюс в тяхна полза. — Той се върна в кухнята, за да огледа синкавата купчинка. — За кого точно мислиш, че говорим? Колко от нашите приятели са замесени? И защо, за Бога, не са съобщили тъкмо на мен?
Това наистина го измъчваше. Всъщност, колкото повече се замисляше, толкова по-бързо веселостта му се изпаряваше, защото присъствието на водораслото тук означаваше, че в тяхната група има движение, което действа в разрез с разпоредбите на ООН. Ала членовете му не бяха допуснали Аркадий в акцията си, макар че той беше първият и най-изявеният защитник на подобни действия. Какво означаваше това? Нима имаше хора, които бяха на негова страна, но не му се доверяваха? Или имаше други дисиденти, които работеха по друга програма?
— Защо ще го пазят в тайна от мен, след като идеята беше изцяло моя?
— Защото са знаели, че аз може да дойда с теб — отвърна Надя. — Ако ти бяха съобщили за това, ти щеше да кажеш на мен. А ако ми беше казал, аз щях да спра всичко!
Аркадий възмутено се разсмя при тези думи.
— Значи в края на краищата са проявили извънредно внимание!
Биоинженерите, Сакс, хората в комплекса, които всъщност бяха конструирали нагревателите. По всяка вероятност и някой, занимаващ се с проблемите на комуникациите… Изглежда немалък брой хора са знаели.
— Ами Хироко? — попита Аркадий.
Не можеха да решат. Не знаеха достатъчно за възгледите й, за да могат да изкажат каквито и да било предположения за мислите й. Надя беше почти сигурна, че тя също е замесена в акцията, но не можеше да обясни защо.
— Предполагам — подхвана тя, че около Хироко се е създала група. Целият екип от фермата, плюс много други, които я уважават и… я следват. Дори и Ан, по свой начин. Въпреки че на Ан никак няма да й хареса, когато чуе това! Просто смятам, че Хироко би узнала всяка тайна тук. Особено нещо, което е свързано с екологичните системи. В края на краищата, групата на биоинженерите работи с нея през по-голямата част от денонощието. За някои от тях Хироко е като гуру — духовен водач, те я боготворят. Така че вероятно са взели съгласието й относно тази идея. Може би трябваше да кажа, че са поискали разрешението й.
Аркадий кимна.
— Разбирам аргументите ти.
Те продължиха да разговарят, като обсъждаха всеки отделен аспект. Теренът, над който преминаваха, плосък, неподвижен, сега изглеждаше различен на Надя. Беше засят, оплоден; вече неминуемо щеше да се промени. Разговаряха за другите части от плана на Сакс за преобразуването на Марс — за гигантски огледала, изнесени в орбита, отразяващи слънчевата светлина към линията, която призори и по здрач разделя планетата на осветена и неосветена част; разпръсване на въглерод върху полярните шапки; ареотермична топлина; ледените астероиди. Изглежда, че всичко това щеше да се случи. Въобще не можеше да става дума за спор; щяха да променят лицето на Марс.
На втората вечер след тяхното важно откритие, когато приготвяха вечерята си, закотвили дирижабъла на завет зад неголям кратер, получиха съобщение от Андърхил, предадено чрез един от комуникационните спътници.
— Хей, вие двамата! — каза Джон Буун вместо поздрав. — Има проблем! В Кларитас Фоси възникна прашна буря, която нараства и се движи на север с висока скорост. Смятаме, че ще стигне до вас след около един ден.
— Не е ли рано за прашни бури? — попита Аркадий.
— Не е. Сега е тъкмо обичайният сезон за това. Южна пролет. Както и да е, вижте я и имайте предвид, че се движи към вас.
Той изпрати сателитна снимка на бурята и те внимателно проучиха образа върху телевизионния екран. Областта на юг от Тарсис беше затъмнена от аморфен, жълт облак.
— Най-добре е веднага да тръгнем за дома — каза Надя, след като проучи фотоса.
— През нощта?
— Перките могат да се движат на батерии, които ще презаредим утре сутринта. След това вероятно няма да разполагаме с много слънчева светлина, освен ако не се измъкнем над прашната пелена.
След като обсъдиха въпроса с Джон, а после и с Ан, двамата прибраха котвата. Вятърът ги тласкаше на изток-североизток; като следваха това направление, щяха да се придвижат на юг от Олимпус Монс. Хранеха надежда по-късно да заобиколят северния склон на Тарсис, който щеше да ги защити от прашната буря поне за известно време.