Изминаха три напрегнати дни в плен на неумолимия, оранжев вятър. На четвъртия ден, малко след пладне, включиха радиопредавателя на максимален обхват и започнаха да се вслушват в пропукването на статичното електричество в честотата му. Бяха се съсредоточили върху този звук. Това караше Надя да се чувства сънлива. Не им се бе удало случай да се наспят добре по-рано. Почти се бе унесла, когато Аркадий каза нещо, което я накара да подскочи в креслото.
— Чуваш ли го? — попита отново той. Тя се вслуша и поклати глава. — Ето, нещо като пинг-пинг.
Надя долови слаб звук — бип-бип.
— Това ли е?
— Мисля, че да. Трябва да се спуснем долу колкото е възможно по-бързо. Ще изпразня няколко от балоните.
Той се наведе над контролната клавиатура. Дирижабълът се наклони напред и те започнаха да се спускат към повърхността със скорост, развивана при критични случаи. Числата, изписани върху екрана на висотомера, непрекъснато се сменяха. Екранът на радара показваше, че теренът под тях е равен. Писукащият звук ставаше по-висок и по-висок — тъй като не разполагаха с приемник, показващ посоката, трябваше да се ориентират единствено по силата на звука — дали се приближаваха или отдалечаваха от предавателя. Пинг… пинг… пинг… Изтощението пречеше на Надя да различи дали писукането става по-силно, или заглъхва, струваше й се, че всеки отделен звук има различна сила в зависимост от вниманието, с което се вслушваше в него.
— Заглъхва — обяви изведнъж Аркадий. — Не мислиш ли, че е така?
— Не мога да различа.
— Така е — той включи двигателите и с тяхното бръмчене сигналът очевидно стана по-трудно доловим. Обърнаха се срещу вятъра и дирижабълът започна лудо да подскача; Аркадий се стремеше да направи движението му надолу по-плавно, но летателният апарат не се поддаваше; в действителност, спускането към повърхността съвсем малко се различаваше от катастрофа, за която предварително е изчислено кога ще се случи. Ала може би затихването на сигнала сега ставаше по-бавно.
Когато висотомерът показа, че са достатъчно ниско над земята, за да спуснат котва, те веднага го направиха; известно време, крайно напрегнати, следяха как котвата се влачи по скалистия терен, после я видяха, че се закрепи на повърхността. Хвърлиха всичките котви, с които разполагаха и задърпаха дирижабъла надолу, навивайки кабелите. След това Надя облече скафандъра си, качи се в откритата клетка и се спусна към повърхността. Започна да се движи сред блясъка на зората с цвят на шоколад, като едва издържаше напорите на бурята. Чувстваше се много по-изтощена физически от когато и да било друг път; беше невероятно трудно да върви срещу вятъра, трябваше да смени посоката. Сигналът на предавателя звучеше в шлема й, теренът като че подскачаше под краката й; трудно й бе да пази равновесие. Писукането беше доста отчетливо.
— Трябваше през цялото време да слушаме шлемофоните — каза тя на Аркадий. — Чува се по-добре.
Докато се намираше сред плътен, заслепяващ облак, Надя едва не се сблъска с един от предавателите, който стърчеше пред нея като дебел кол от ограда.
— Хей! — изкрещя тя.
— Какво има?
— Нищо! Изплаших се, защото се натъкнах на едно от обозначенията на пътя.
— Значи го намери!
— Да.
Улови найлоновото въже и започна да се връща слепешком към дирижабъла; струваше й се, че е попаднала в известния древен мит, трябваше да следва единствената нишка, която щеше да я изведе от лабиринта.
По време на пътешествието с ровъра на юг те се чувстваха като слепци сред летящия прах; после сред пукане и пращене до тях достигна съобщение по радиото, че КПМ към ООН е одобрил и е решил да финансира заселването на три нови колонии на Марс, всяка от които щеше да се състои от 500 души. Те всички ще бъдат от държави, непредставени в първата стотица колонисти.
Подкомитетът, отговорен за мероприятията по преобразуването на Марс по подобие на Земята, бе препоръчал, а Общото събрание на ООН бе одобрило, цял пакет от проекти, свързани с тези начинания. Към тях бе включен и проектът за разпространение по повърхността на Марс на създадени чрез генно инженерство микроорганизми, генерирани на базата на някои земни морски водорасли, бактерии и лишеи.
Аркадий не престана да се смее цели тридесет секунди.