— Тези мерзавци! Отново извадиха късмет! Цялата работа ще им се размине.
Част четвърта
В плен на носталгия
Зимна сутрин е. Слънцето блести над Валес Маринерис и осветява северните стени на тази внушителна плетеница от огромни каньони. Тук-там в ярката светлина по ръбовете на канарите или върху някоя самотна скала се виждат грапави петна от черен лишей.
Животът се приспособява, това е очевидно. Той се нуждае от съвсем малко неща, незначително количество гориво и енергия; находчивостта му е фантастична — успява да задоволи потребностите си в широк обхват от природни условия.
И така: бързорастящи лишеи. Устойчиви на радиация водорасли. Плесени, способни да виреят при екстремни студове. Халофилни бактерии Archae, които поглъщат соли, а отделят кислород. Студоустойчиви мъхове. Цял класификатор от нови форми на живот, всяка една от които бе частично приспособена да оцелее на Марс; всички те бяха разпространени по повърхността, за да се види кои ще се справят с поставената задача. Някои видове загинаха: естественият подбор си каза думата. Други се развиваха добре: оцеляха най-приспособилите се.
И така: повече кислород и азот в атмосферата. Черен мъх по полярните шапки. Черен лишей по неравната повърхност на шуплестите скали. Светлозелени участъци по земята. По-големи зрънца скреж във въздуха. Микроскопични организми, придвижващи се сред реголита, като милиарди миниатюрни къртици, които трансформират нитратите в азот, окисите в кислород.
Отначало тези процеси бяха невидими и много бавни. В случай на остро застудяване или на слънчева буря се появяваха следи от загиналите организми; цели видове измираха за една-единствена нощ. Но остатъците от мъртвите видове служеха за храна на други същества; по този начин условията ставаха по-благоприятни за тях и процесът набираше скорост. Бактериите са размножават бързо, удвояват масата си много пъти на ден, ако разполагат с подходящи условия; математическите вероятности за скоростта на техния растеж са зашеметяващи и макар че ограниченията, пораждани от природната среда — особено на Марс — задържат действителния растеж далеч от математическите граници, все пак новите организми, ареофитите, се размножаваха бързо, понякога мутираха, винаги измираха; новите форми на живот се хранеха от остатъците на своите предшественици и отново се размножаваха. Живееха и умираха; почвата и въздухът, които оставаха след тях, бяха по-различни от онези, при които се бяха развивали милионите краткосъществуващи поколения.
И така една сутрин слънцето изгрява, дългите му лъчи проникват през неравномерната облачна покривка по цялата дължина на Валес Маринерис. По северните стени на каньоните се виждат миниатюрни следи от черно, жълто, кафеникаво, сиво и зелено. Късчета мъх са осеяли вертикалните повърхности на скалите, които си стоят както винаги — огромни, напукани, червени, — но сега са покрити тук-там с плесен.
Мишел Дювал сънуваше родния си дом. Плуваше сред крайбрежното вълнение недалеч от Вийфранш-сюр-Мер, топлата вода на август леко го полюляваше. Времето беше ветровито, наближаваше залез слънце, водата приличаше на течен бял бронз и слънчевата светлина се плъзгаше по нея. Вълните бяха големи за Средиземно море, внушителна водна маса, която се движеше бързо и се разцепваше под напора на вятъра, за да се разпилее в малки, неравни очертания, които му позволяваха да остане за кратко върху гребена. После всичко се превърна в смесица от водни мехурчета и пясък, след това отново в златна светлина и солен вкус, на очите му лютеше, но усещането беше превъзходно. Големи черни пеликани се носеха точно над големите вълни, сякаш се бяха разположили върху въздушни възглавници. Мишел Дювал изплува върху гребена на голямата вълна и примигна, заслепен от солената светлина. Вълната, която се разбиваше пред него, приличаше на хиляди диаманти, разпадащи се на снежнобели пръски.
Телефонът му звънеше.
Точно неговият телефон. Обаждаха се Урсула и Филис, за да му съобщят, че Мая е изпаднала в нов пристъп и е неутешима. Той стана, обу чехлите си и отиде в банята. Водни струи заподскачаха по образа му, отразен в огледалото. Мая, изпаднала отново в депресия. Последния път, когато я видя, тя беше в прекрасно настроение, обзета едва ли не от еуфория; кога се бе случило това — преди една седмица? Но тя си бе Мая. Изглеждаше луда. Но луда по своя необичаен руски начин, което означаваше, че представлява сила, с която Мишел трябва да се съобразява. Майка Русия! И църквата, и комунизмът се бяха опитали да изкоренят матриархата, който бе владял тази страна преди тях; всичко, което бяха постигнали, се изразяваше в порой от горчиво, обезсилващо презрение — цяла нация, съставена от изпълнени с надменност русалки, баби Яги и свръхжени, които оставаха такива 24 часа в денонощието; те почти изцяло живееха сред култура, основана на партеногенеза — общност от майки, дъщери, баби и внучки. И въпреки това задължително бяха погълнати от връзките си с мъже, отчаяно опитвайки се да открият изгубения баща или идеалния партньор. Или просто мъжа, който щеше да влачи своя дял от общия товар. И след като намереха голямата си любов, много по-често я унищожаваха, вместо да се опитат да я запазят! Умопомрачително!