Е, все пак беше опасно да се правят обобщителни изводи. Но случаят на Мая беше класически. Потисната, гневна, склонна към флиртове, очарователна, напрегната, умел манипулатор — сега отпусната в офиса му като огромно въплъщение на унинието. Той вдигна щорите и светлината от централния купол нахлу в стаята. Отново си каза, че Мая е красива жена, с буйна блестяща коса, тъмни очарователни очи — открити и прями. Наистина беше учудващо, че я вижда толкова разстроена — все не можеше да свикне с това — видът й контрастираше прекалено остро с обичайната й жизненост, когато поставяше пръст върху ръката на събеседника си и бъбреше с поверителен тон за едно или друго очарователно нещо…
Като че тази жена бе странно подобие на съществото, което се наведе напред през бюрото и започна да му разказва с остър, дрезгав глас за последната сцена от непрекъснатата драма между нея и Джон, в която отново се бе намесил Франк. Очевидно се бе разсърдила на Джон, защото бе отказал да подкрепи плана й. Мая се стремеше да повлияе на някои от хората с неруски националности да се обявят в полза на изграждането на селища в басейна Хелас — там се намираше най-ниската точка от повърхността на Марс; там най-рано щяха да се почувстват атмосферните промени, на които бяха започнали да стават свидетели. Но явно Джон предпочиташе да работи чрез КПМ към ООН и правителствата на отделните страни. А това беше само едно от многото несъгласия по основните политически въпроси, което бе започнало да влияе върху личния им живот — до такава степен, че вече твърде често спореха за незначителни неща; неща, за каквито по-рано въобще не възникваха конфликти.
Мая разтърка очи, подпря чело на бюрото му и разкри врата си и широките си, стройни рамене. Тя никога не би си позволила да изглежда така смутена пред повечето от хората в Андърхил; това бе проява на близост между тях, нещо, което правеше само пред него. Сякаш се събличаше пред очите му. Хората не разбираха, че истинската близост се състои не в половото сношение, което може да се осъществи между непознати в състояние на пълно отчуждение; близостта се изразява в това да разговаряш с часове за най-важните проблеми в своя живот. Ала не можеше да отрече, че тя ще изглежда красиво без дрехи — притежаваше идеални пропорции. Той си спомни как изглеждаше Мая в басейна, докато плуваше по гръб, в син бански, изрязан високо над бедрата й.
Ала Мая говореше за Франк. Франк, който имал шесто чувство за неприятностите между Джон и Мая и винаги дотичвал при Мая веднага, щом усетел тези признаци; разхождал се с нея и разговаряли за това как виждал Марс в мечтите си — които били смели, вълнуващи, амбициозни, точно онова, което липсвало в представите на Джон.
— Напоследък Франк е много по-динамичен от Джон, не зная защо е така.
— Защото той се съгласява с теб — отвърна Мишел.
Мая сви рамене. Напоследък била извънредно нервна, подхванала някакъв спор с Джон, при това толкова остро и очебийно, че той наистина се ядосал; тръгнал си, поел с един ровър към аркадата на Надя, където прекарал нощта с хората от строителния екип. Франк отново дошъл да разговаря с нея и когато тя го отблъснала (съвсем без да го обижда), Франк заявил, че ще отиде да живее в Европейското селище от другата страна на планетата — той, движещата сила на колонията!
— И Франк наистина ще го направи — убедено заяви тя, — не е човек, който само изрича празни заплахи. През цялото време учи немски, езиците не представляват никаква трудност за него.
Мишел опита да се съсредоточи върху онова, което казваше Мая. Трудно му бе, защото знаеше, че след седмица всичко ще бъде различно, динамиката в това малко трио се променяше до неузнаваемост. Ето защо му бе трудно да се загрижи за това. Ами неговите собствени проблеми? Те бяха много, много по-всеобхватни, ала никой не го изслушваше. Започна да я успокоява с обикновените въпроси и коментари. Зеленината на атриума беше освежаваща, приличаше на двор в Арл или Вийфранш; понякога му напомняше за тесния, заобиколен с кипариси площад в Авиньон, близо до двореца на папата, кафенетата и техните масички, които през лятото, точно след залез слънце, се оцветяваха в алено, също като Марс. Вкусът на маслините и червеното вино…