— Хайде да се разходим — предложи той. Стандартната част от терапията. Прекосиха атриума и тръгнаха по коридора към шкафовете със скафандри. Облякоха ги, отвориха голямата външна врата и излязоха навън.
От време на време Мая продължаваше да приказва за Джон и Франк. Мишел задаваше въпроси, каквито би задавал автоматът на компютъризирана програма по психология и Мая отговаряше точно по начин, какъвто би избрал програмистът, направил програма „Мая“. Гласовете звучаха в ушите им, близост, осъществена чрез шлемофоните.
Стигнаха до стопанството за лишеи и Мишел спря, за да огледа съдовете; искаше да се пропие с цвета им на живот. После продължиха нататък.
— Светът се променя — отбеляза Мая, докато се разхождаха край жилищните помещения.
— Да — отвърна Мишел, не успя да се въздържи и добави: — Остават още триста години и температурата на планетата ще стане годна за живеене.
Мая се разсмя. Чувстваше се по-добре. Скоро щеше да възвърне нормалното си състояние или поне щеше да премине през него, за да изпадне в състояние на еуфория. Мая беше лабилна. Съотношението стабилност-лабилност бе характеристиката, която Мишел изследваше в последно време сред първите сто колонисти; Мая представляваше лабилната крайност.
— Хайде да отидем до аркадата — предложи тя; питаше се какво ли би станало, ако се натъкнат на Джон.
Качиха се на малък джип. Мишел караше и слушаше какво му говори Мая. След петнадесет минути пристигнаха до аркадата на Надя. Обектът все още не беше завършен и около него цареше бъркотия, както при построяването на Андърхил в началото, но сега мащабът беше по-голям.
Изправиха се в единия край на огромния изкоп. Дълбочината му беше 30 метра, широчината — също, а дължината — един километър. Южната страна на изкопа сега представляваше стена от стъкло, а северната бе покрита с огледала-филтри, които се редуваха със стенни декоративни елементи — стъкленици, в които вирееха различни форми на живот, разпространени на Марс или терариуми с растителни форми от Земята. Повечето от терариумите бяха изпълнени със смърчове и други дървета, които създаваха впечатление за земна гора, разпространена на географска ширина 60 градуса. С други думи, както около дома на Надя Чернишевски в Сибир. Може би това бе признак, че и тя страда от неговото заболяване? Би ли могъл да я убеди да използва растителни видове, типични за средиземноморския климат?
Зад дърветата бяха монтирани три реда от типичните за Андърхил сводести помещения и вече бяха приключили с проверката на изолацията им. Само преди два дни новото селище бе запечатано херметически, затоплено, поставено под необходимото налягане, така че вътре беше възможно да се работи без скафандри. Трите етажа бяха наредени един върху друг във формата на все по-малки арки и това напомняше на Мишел за Пон дю Гар; разбира се, произходът на архитектурните форми, използвани тук, беше римски, ето защо това не би трябвало да го изненада. Ала арките бяха по-широки и по-леки. По-просторни, което бе възможно поради по-слабата гравитация на Марс.
— Андърхил ще ми липсва, когато го напуснем — отбеляза Мая. — А на теб?
— Не, не смятам, че ще ми липсва — отвърна Мишел. — Тук ще бъде много по-слънчево. — Всичките три етажа на новото селище щяха да бъдат отворени към широк булевард и щяха да имат широки тераси от слънчевата страна на стаите; ето защо, макар че целият строеж бе обърнат на север и се намираше на по-голяма дълбочина от Андърхил, хелиотропичните огледала-филтри от отсрещната страна на изкопа щяха да го обливат в светлина от зори до здрач. — Аз с удоволствие ще се преместя. Имахме нужда от пространство още в самото начало.
— Но цялото пространство няма да остане за нас. Ще пристигнат още хора.
— Да и това ще ни предостави друг вид пространство.
Тя придоби замислен вид.
— Като онова, което ще ми осигури заминаването на Джон и Франк.
— Да. Но дори това няма да е задължително лошо. — Той й обясни, че сред по-голямо общество атмосферата на клаустрофобно затвореното селце ще започне да се разрушава; това щеше да даде по-добра перспектива в много аспекти на човешкото поведение. — Трябва да приемеш идеята, че може би не желаеш да избираш между Джон и Франк. Че всъщност имаш нужда и от двамата. В контекста на първите сто заселници това може да бъде единствено скандално. Но в свят с по-големи измерения, след време…