— Хайде да огледаме наоколо — предложи той.
Приближиха се към останките на падналия предмет. Беше роботоуправляем камион за отпадъчен материал, който изкарваше скалите нагоре по спираловидно виещия се път върху стената на шахтата. Парчета от камиона се бяха разпръснали сред големите, неравни обли скали; някои бяха отлетели на около сто метра от мястото на удара.
Буун бавно навлезе в пространството между стената на шахтата и купчината отпадъци. Камионът се бе приземил на дясната си страна, лявата беше деформирана, но очертанията й все още можеха да се различат. Окакура се изкачи няколко стъпки нагоре върху останките на катастрофиралия камион и показа едно черно петно зад лявата предна гума. Джон го последва и одраска метала с ръкавицата на дясната си ръка. Черният слой се отлепи, като че бе сажди. Експлозия с амониев нитрат. Корпусът на камиона се беше огънал навътре, все едно някой го бе налагал с чук.
— Голям заряд — отбеляза Джон.
— Да — измърмори Окакура и се изкашля, за да прочисти гърлото си. Нямаше съмнение, че беше уплашен. Първият човек, стъпил на Марс едва не бе убит, докато японецът беше отговорен за него, самият той едва спаси живота си, но знаеше ли някой кое от двете го бе уплашило повече? — Зарядът е бил достатъчен, за да изхвърли камиона от пътя.
— Е, очевидно е саботаж.
Лицето на Окакура беше навъсено зад предличника.
— Но кой? И защо?
— Не зная. Може би някой от твоя екип изживява психологически трудности?
— Не. — Лицето на Окакура стана безизразно. Във всяка група, по-голяма от пет човека, имаше някой, изпитващ затруднения; малкото индустриално градче на Окакура наброяваше 500 души.
— Това е шестият случай, на който съм свидетел — заяви Джон. — Макар че никой досега не ме е застрашавал така отблизо. — Някой с лекота би могъл да прикрепи бомба към камиона, преди той да поеме надолу. После я взривява с помощта на часовников механизъм или висотомер.
— Имаш предвид червените — Окакура изглеждаше облекчен. — Чували сме за тях. Но това е… — той сви рамене, — истинска лудост.
Те тръгнаха по дъното на шахтата към колата, с която бяха пристигнали.
Изкачиха се по пътя до първия елеватор, оставиха колата и влязоха в клетката. Понесоха се нагоре. Седем пъти трябваше да излизат, да прекосяват пътя и да се качват на следващия елеватор, докато накрая се показаха на повърхността, огрени от слънчевите лъчи.
Градът, наречен Сензени На, беше разположен по дъното на най-дълбокия каньон на Таумасия Фоси. Буун и Окакура влязоха в крайната станция, смениха тежките скафандри с леки, бакърени на цвят и поеха по един от прозрачните, подобни на тръби проходи, които свързваха всички постройки в града. В проходите беше студено и слънчево; всички хора там носеха облекло с външен слой, който представляваше меднокафяво фолио — най-новото японско изобретение в областта на радиационната защита.
Жилищните помещения бяха вградени в югоизточната стена на каньона. Голям правоъгълен участък от скалата бе заменен от стъкло, зад него имаше широко отворено пространство; от едната му страна се издигаха пететажни сгради с апартаменти, които разполагаха с широки балкони.
Те пресякоха отвореното пространство и Окакура го поведе към градските офиси на петия етаж. Малка група от загрижени хора се събра след тях; те приказваха помежду си и питаха нещо Окакура. Джон внимателно ги наблюдаваше. Известна част от слушателите се държаха нервно и не желаеха да срещнат погледа на Джон. Нима този инцидент, при който хора бяха избегнали смъртта на косъм, бе сам по себе си достатъчен да им навлече позор? Беше много важно Джон да ги убеди, че не са се изложили публично или нещо в този дух. Срамът беше нещо твърде важно за японците; Окакура бе започнал да изглежда отчаяно нещастен — изглежда бе решил, че вината е изцяло негова.
— Вижте, вероятността да го е извършил външен човек е точно толкова голяма, колкото тази саботьорът да е жител на града — заговори смело Буун. После направи няколко предложения във връзка с бъдещата сигурност.
Окакура нерешително го попита дали има някаква представа кой е отговорен за саботажа. Джон сви рамене.
— Съжалявам, не зная. Вероятно хора, които са срещу пробиването на тунелите през мантията на планетата.
— Но тунелите вече са прокопани — възрази един от тях.
— Зная. Предполагам, че този акт е символичен — той се засмя. — Но ако върху някой се стовари камион, символът ще бъде лош.