— Използвали са ме като прикритие — измърмори тя и добави нещо, което той не улови.
— Кой те е използвал?
Ан му обърна гръб.
— За тия неща питай койота, Джон.
— Койотът ли?
Тя се засмя.
— Не си ли чувал за него? Хората разправят, че бродел наоколо по повърхността на Марс без скафандър. Мярвал се тук-там, понякога от двете страни на планетата в една и съща нощ. Бил голям приятел на Хироко. И непримирим враг на преобразуването на Марс.
— Ти срещала ли си го?
Ан не отговори.
— Чуй ме — подхвана Джон, след като цяла минута само дишането им звучеше в шлемофоните. — Ще бъдат убити хора. Невинни минувачи.
— Невинни минувачи ще бъдат убити, когато постоянно замръзналата маса се стопи и повърхността се продъни под краката ни. За това също нямам никаква вина. Просто върша работата си. Опитвам се да направя опис на онова, което е било тук, преди да пристигнем ние.
— Да. Но ти си най-известната от всички червени, Ан. Тъкмо заради това онези хора сигурно са се свързали с теб. Бих желал да не ги насърчаваш. Това би могло да спаси живота на десетки хора.
Тя се обърна с лице към него.
— Най-добрият начин да спасите живота на хората е да оставите планетата на мира. Тъкмо това искам аз. Бих убила теб, ако това можеше да ми помогне да постигна целта си.
След тези думи Буун нямаше какво да каже. Той подхвана друга тема.
— Как мислиш — какво се е случило с Хироко и с останалите от групата й?
— Те изчезнаха.
— Знаеш ли къде са отишли?
— Не.
— Имаш ли представа защо се скриха?
— Сигурно са искали да се освободят от нас. Да направят нещо ново. Онова, което ти и Аркадий казвахте, че желаете да постигнете, те в действителност са го искали.
Джон поклати глава.
— Ако го постигнат, то ще бъде само за двадесет човека. Аз искам да го направя за всички.
— Може би те са по-големи реалисти от теб.
— Може би. Ще разберем. Начините да се постигне това са повече от един, Ан. Трябва да проумееш това.
Тя не отговори.
Останалите се взряха в тях, когато влязоха в караваната. Ан, която се втурна в кухнята, не му оказа никаква помощ. Джон седна върху една от страничните облегалки на канапето и им зададе въпроси за тяхната работа, за количествата вода, замръзнала в почвата на Аргире и в цялото южно полукълбо. После пуснаха телевизора, за да изслушат земните новини в Антарктика.
Ан дойде и седна при тях, навела лице над чаша горещ течен шоколад.
— Има още, ако искаш — каза грубо тя на Джон. Симон го погледна съчувствено, останалите се вторачиха изненадано в двамата. Изглеждаха отвратени, че са били свидетели на свада между хора от първите сто колонисти: що за шега беше това! Джон едва не се изсмя и когато стана да си налее течен шоколад, се наведе импулсивно и целуна Ан по главата. Тя се наежи, а той продължи към кухнята.
— Трябва да осъзнаеш, че ни въздействаш, Ан — заговори Буун, като се върна. — Промени начина, по който всички ние възприемаме своята дейност тук. По дяволите, Сакс и мнозина други приказваха да направят всичко възможно, за да преобразуват планетата колкото е възможно по-скоро. Да насочат група астероиди право срещу планетата, да използват водородни бомби, чрез които да задействат нови вулкани — независимо на каква цена! Сега всички тези планове са отхвърлени благодарение на теб и твоите последователи. Цялата представа за това как и до каква степен трябва да бъде извършено преобразуването на Марс се промени. Смятам, че в края на краищата бихме могли да достигнем до компромис, при който да си осигурим известна защита от радиацията, да създадем биосфера, а може би и въздух, който да дишаме — или поне от който няма веднага да умрем — и все пак да оставим планетата близка до онова състояние, в което е била преди да пристигнем тук. — Ан завъртя невярващо очи при тези думи, но той упорито продължи: — Никой не говори за това да я превърнем в планета-джунгла, разбираш ли. Дори и да можем! Тя винаги ще бъде студена и възвишението Тарсис винаги ще се издига в пространството, всъщност огромна част от Марс въобще няма да бъде засегната. И това отчасти ще се дължи, на теб.
— Но кой ще гарантира, че след като направите първата стъпка, няма да поискате повече?
— Може би някои хора ще пожелаят това. Но за себе си аз ще заявя, че ще опитам да ги възпра. Ще го сторя! Може да не съм на твоя страна, но разбирам смисъла на думите ти. И когато прелетиш над планините, както аз направих днес, не можеш да не се влюбиш в тях. Хората ще се опитват да променят планетата, но през цялото време и тя ще променя ума им. Чувството към дадено място, естетиката на пейзажа — всички тези неща се променят с времето. Знаеш — хората, които за пръв път видяха Грандиозния каньон, смятаха, че е грозен като самия ад, защото не приличаше на Алпите. Доста време им бе необходимо да открият красотата му.