— В лабораториите ти цари истинска бъркотия — подметна Джон.
— Планетата е истинската лаборатория — отвърна Сакс.
Джон се засмя, премести светложълт студоустойчив кактус от един тезгях и седна. Говореше се, че Сакс никога не напускал тези стаи.
— Върху какво работиш днес?
— Различни видове атмосфери.
Разбира се. Топлината, която освобождаваха или прилагаха към планетата, сгъстяваше атмосферата, но всичките им стратегии за улавянето на въглеродния двуокис я разреждаха. И тъй като химическият й състав полека се приближаваше до по-малко отровна смес, това от своя страна довеждаше до намаляване на газовете, които причиняваха парников ефект. Затова настъпваше охлаждане и процесът се забавяше. Още дълго атмосферата щеше да бъде студена и отровна.
Сакс се отправи надолу по коридора, Джон го последва в помещение, което приличаше на лаборатория, макар че в един ъгъл имаше хладилник и легло. Безброй книги, натрупани в пълно безредие, бяха покрити със саксии с разни растения — чудновати рожби от епохата на плейстоцена, които изглеждаха не по-живи от атмосферата навън. Сакс застана до един храст с формата на мидена черупка и не откъсна очи от него, докато Джон му описваше срещата си с Ан.
— Мислиш ли, че тя е замесена? — попита Сакс.
— Мисля, че би могла да знае кой е. Спомена някакъв човек, наречен Койота.
— А, да — Сакс хвърли кратък поглед към Джон — по-точно към краката му. — Пуска ни по следата на една легенда. За Койота се предполага, че е бил с нас на „Арес“. Бил е скрит на кораба от Хироко.
Джон беше силно изненадан, че Сакс е чувал за Койота; беше му необходимо известно време, за да реши какво в думите на Сакс го бе обезпокоило в такава сериозна степен. След това се досети. Една нощ Мая му каза, че е видяла на кораба лице на непознат. Пътуването в космоса беше тежко за нея и той не бе обърнал особено внимание на разказа й. Но сега…
— Сигурно разбираш — заговори Джон, — защо повечето от саботажите бяха насочени към тунелите в мантията. Този проект най-лесно може да бъде подложен на нападения.
Сакс наклони глава на една страна.
— Така ли?
— Помисли. Твоите нагреватели, използващи силата на вятъра, са навсякъде. Срещу тях нищо не може да бъде направено.
— Хората ги унищожават. Получавал съм доклади…
— Колко — десетина ли? А нагревателите колко са — сто хиляди? Фактът, че няколко от тях са били разглобени, няма да повлияе на цялостните резултати от работата им. Що се отнася до другите физически операции — черните ледени водорасли са на северната полярна шапка и никой не може да ги премахне оттам. Огледалата, които отразяват светлина на зазоряване и на здрачаване, са вече в орбита и не е лесно да ги съборят от местата им.
— Някой се справи с това на Питагор.
— Да, но ние знаем коя е извършителката. Екип, отговарящ за сигурността, е по следите й.
— Тя никога няма да ги заведе до друг човек, взел участие в саботажите. Могат да си позволят във всеки отделен акт да участва нов човек. Това не би ме изненадало.
— Ще увеличим мерките за сигурност на всички екипи по поддържане на оборудването — каза Джон.
— Значи трябва да подобрим мерките за сигурност при мантийните тунели и на огледалата.
— Да, но това не е всичко.
Сакс подсмръкна.
— Какво имаш предвид?
— Ами, проблемът е, че не само проектите, свързани с преобразуването на планетата, могат да бъдат обект на саботаж. Искам да кажа, че ядрените реактори също са част от проектите по особен начин; те предоставят значителна част от енергията и отделят топлина като истински пещи, каквито всъщност са. Ако един от тях експлодира, това ще предизвика разпръсване на радиоактивен прах и ефектът ще бъде не само физически, но и политически.
Вертикалните линии между веждите на Сакс стигнаха почти до косата му. Той заговори:
— Изкуствен интелект, запиши си следното: направи проверка относно сигурността на ядрените реактори.
— Заданието е записано — отговори един от компютрите.
— Но това не е най-лошото — добави Джон. Сакс трепна и гневно се вторачи в пода. — Биоинженерните лаборатории. — Устните на Сакс се изопнаха в права линия. — Всеки ден се създават нови организми — продължи Джон. — Възможно е да генерират нещо, което би могло да унищожи всичко останало върху планетата.