Разказаха му, че в Бредбъри Пойнт има около 300 души — всички те работеха за Комитета по проблемите на Марс. Бяха преминали курс на обучение в междуконтиненталния тръст от преходен тип „Шеллако“. Когато заведоха Джон на кратка обиколка из обекта, той откри, че са смесица от южноафриканци, австралийци и американци. Повечето работеха по договор за период от две години и брояха дните, откакто бяха пристигнали. Мините бяха управлявани предимно чрез телеоперации и хората бяха шокирани, когато Джон им предложи да слязат в някоя шахта и да огледат какво става.
— Това е обикновен изкоп — каза един от тях. Буун ги погледна невинно и след моментно колебание, всички се разтичаха да съберат екип, който щеше да го придружи до мястото.
Стигнаха с ровър до една от мините, след това излязоха от него и последваха Джон, който тръгна да огледа изкопа. Заобиколени от големи роботоуправляеми булдозери, земекопни машини и камиони, които изкарваха скалната маса, четиримата спътници на Джон внимателно го следяха с очи иззад предличниците на шлемовете си — „Нащрек за живота на пийналата знаменитост“ — помисли си той. Или просто смятаха, че е опасен човек и не бива да се мотае наоколо? Това го накара да трепне. Всеки, без съмнение, беше научил за падащия камион; може би това предизвикваше такъв начин на поведение у тях. Но би ли могло да бъде друго? Нима тези хора осъзнаваха нещо, което му убягваше? Докато размишляваше върху това, Джон откри, че собствените му очи започват да се взират по-внимателно. Винаги бе приемал падналия камион за инцидент или поне за нещо, което може да се случи единствено веднъж. Но придвижването му беше лесно за проследяване, всеки знаеше къде се намира той. И всеки път, когато излезеше навън, единствено скафандърът го разделяше от смъртта, както гласеше популярна пословица на Марс. А в един изкоп от мината можеха да станат толкова случайни съвпадения…
Ала се върнаха без никакви инциденти. Както обикновено, тази нощ имаше официална вечеря и тържество в негова чест — с много пиене, много капсули омегендорф и разговори с пресипнал глас: група млади, издръжливи инженери с удоволствие откриха, че Джон Буун в действителност е симпатяга, с когото е приятно да се празнува. Това беше твърде често проявявана реакция сред новодошлите, особено по-младите хора. Той бъбреше с тях, прекарваше добре и вмъкваше въпросите в общия поток на веселие почти незабелязано, както си мислеше. Не бяха чували за койота. Очевидно слухът не беше твърде разпространен; той беше известен, доколкото можеше да предполага Джон, само сред някои от първите сто колонисти.
Неотдавна миньорите бяха посрещнали странни посетители — арабски керван бе преминал край комплекса, пътувайки в подножието на Ваститас Бореалис. Арабите твърдели, че били посетени от няколко човека от „изгубената колония“.
— Интересно — отбеляза Джон. Изглеждаше му твърде малко вероятно Хироко или който и да било от нейния екип да се разкрие пред непознати, но кой би могъл да твърди това със сигурност? Трябваше да отиде и да провери; в края на краищата нямаше какво друго да прави в Бредбъри Пойнт. Забеляза, че може да свърши твърде малко детективска работа, преди да бъде извършено самото престъпление.
На следващия ден Джон наложи на ръководителя на операциите в мината много стегнат режим по отношение на мерките за сигурност, който трябваше да бъде изпълняван през следващите два месеца. После откри наполовина заличените от вятъра следи на арабския керван и пое по тях на североизток.
Оказа се, че Франк Чалмърс пътува с този арабски керван. Но той нито беше виждал, нито бе чувал за някакво посещение от страна на Хироко и нейните хора. Нито един от арабите не си призна да е разказвал подобно нещо в Бредбъри Пойнт. Значи фалшива следа. Или следа, която арабите искаха да прикрият и Франк им помогна да го направят; ако беше така, как би могъл Джон Буун да го докаже? Макар че арабите бяха пристигнали на Марс съвсем наскоро, без никакво съмнение те вече бяха съюзници на Франк; той живееше с тях, говореше езика им и сега, съвсем естествено, беше постоянният посредник между тях и Джон. Не съществуваше никакъв шанс да проведе самостоятелно разследване.