Въпреки това Джон остана известно време да пътува с арабите, докато те бродеха из огромното море от дюни, извършвайки ареологични изследвания. Търсеха полезни изкопаеми. Самият Франк смяташе да остане още малко с тях. Той бе успял да запази своята позиция на човек, оглавяващ американската група, докато на Земята се смениха три административни екипа на САЩ. И макар че това беше само кабинетен пост, постижението му бе истински подвиг, дори без да се взема под внимание разстоянието, на което беше отдалечен от Вашингтон. В момента Франк наблюдаваше въвеждането на инвестиции от страна на американски тръст от преходен тип — отговорност, която го бе вманиачила на тема свръхнатоварване с работа и свръхконцентрация на власт.
— Трябва да предявим претенции за Насипа, преди транснационалните компании и германците да са глътнали всичко. Доста работа има да се свърши! — това беше неговият постоянен рефрен, изричан твърде често. Той илюстрираше думите си, сочейки по малък глобус, който носеше в джоба си. — Погледни твоите мантийни тунели. Миналата седмица влизах в тях — единият е близо до северния полюс, три са по 60 градусовите паралели северна и южна ширина, четири са разположени на екватора, четири са около южния полюс — всички те са прекрасно разположени западно от вулканични възвишения, които улесняват изтеглянето на газовете. Чудесно е, че най-сетне си се заел с нещо полезно.
— Най-сетне.
— Гледай, имам проблем с новия завод за жилищно оборудване в Хелас. Произвеждат оборудвани жилищни помещения със скорост, която ще им позволи да поемат около 3 000 емигранти. Но като се вземе предвид флотата от совалки, летящи в двете посоки, едва ли ще бъде достатъчно… — забеляза изражението на Джон и бързо добави: — В края на краищата, всичко това създава топлина, Джон, следователно подпомага преобразуването на планетата по подобие на Земята с нещо повече от пари и трудова сила. Искам да кажа — помисли по този въпрос.
— Но задавал ли си си някога въпроса какво ще се получи накрая? — попита Джон.
— Не те разбирам.
— Ами, целият този потоп от хора и оборудване, докато на Земята всичко се разпада.
— Това е постоянното състояние, в което Земята винаги се е намирала и трябва да привикнеш с него.
— Да, но кой ще притежава всичко построено тук? Кой ще го плати?
Франк направи гримаса, предизвикана от наивността на Джон, от самата природа на зададения въпрос. Джон се подразни от снизхождението, което Франк проявяваше към него.
— Хората мислят по този проблем, Франк. Не само аз, не само Аркадий. Не можеш просто да свиеш рамене и да го отминеш като глупав въпрос — все едно че не е необходимо да се взема никакво решение.
— ООН взема решенията — рязко отговори Франк. — На Земята са десет милиарда, а ние тук сме десет хиляди. Съотношението е един милион към едно. Ако желаеш да повлияеш на развитието на нещата, трябваше да станеш фактор в Комитета по проблемите на Марс. Казах ти да го направиш, когато създадоха този пост. Но ти не ме послуша. Само отхвърли идеята с вдигане на рамене. Наистина можеше да постигнеш нещо. А сега кой си? Помощник на Сакс, отговорен за връзките с обществеността.
— Отговорен и за развитието на планетата, за сигурността й, за връзките й със Земята, за мантийните тунели.
— Щраус! — подскочи Франк. — Заврял глава в някаква си дупка! Хайде, ела да ядем.
Джон се съгласи и отидоха да вечерят в най-големия ровър на арабите — яденето беше агнешко със сос и кисело мляко с копър, екзотично и вкусно. Но Джон все още бе ядосан от презрението на Франк, което никога не помръкваше. Старото съперничество, остро, както винаги; и ролята на Първия човек, стъпил на Марс въобще не можеше да накърни подигравателното високомерие на Франк.
Затова, когато на следващия ден неочаквано се появи Мая Тойтовна, която пътуваше на запад към Ахерон, Джон я задържа в обятията си по-дълго, отколкото би направил в друг случай. И когато вечерята приключи, беше сигурен, че тя ще пренощува в неговия ровър — това бе въпрос на по-специално внимание, кратък смях, особен поглед, почти случайното докосване на ръцете им, докато опитваха шербета, разговора й с щастливите мъже от кервана, които очевидно намираха, че е очарователна… Влезе в действие целият техен стар код на помиряване и прелъстяване, който бяха установили с течение на годините. А Франк можеше само да гледа, с лице, изгубило всякакво изражение и да приказва на арабски с приятелите си от Египет.
Тази нощ, докато Джон и Мая се любеха върху леглото на Джон в ровъра, Джон за миг се отдръпна от нея, погледна бялото й тяло и си помисли — „Толкова по въпроса за политическата власт, Франк, приятелю!“ Безизразното му лице разкриваше всичко; онази ненаситна страст по Мая все още беше жива, още болеше. Франк, както повечето от мъжете в кервана, изгаряше от желание в този миг да бъде на мястото на Джон; един или два пъти в миналото той без съмнение се бе добирал дотам; но не и когато Джон се намираше наблизо. Не, тази нощ щеше да напомни на Франк в какво се състоеше истинската власт.