Разсейван от подобни отвратителни мисли, на Джон му беше необходимо известно време, докато обърне истинско внимание на Мая. Почти пет години, откакто не бяха спали заедно; междувременно бе имал няколко други партньорки. Знаеше, че тя бе живяла с някакъв инженер в Хелас. Беше странно да започнат отново, защото се познаваха извънредно добре и все пак си оставаха непознати. Лицето й, обърнато към него, толкова бяло в слабата светлина, образът по-скоро на сестра или непозната… След това нещо се случи, нещо се обърна в него; всички външни мисли изчезнаха, всички игри се стопиха. Нещо в лицето й, в присъствието й, в начина, по който му отдаваше цялото си същество, докато се любеха… Не познаваше никоя друга като нея.
Така старият пламък блесна отново, отначало несигурно, но после, след като разговаряха тихо цял час, започнаха да се целуват, завъртяха се един върху друг, огънят отново се възпламени, а те се намираха сред пламъците му. Мая го запали, трябваше да й признае това. Тя го накара да й обърне внимание. Сексът за нея не беше (както бе за Джон) просто продължение на спортуването; за нея той бе велика страст, върховно състояние на съществуването. Мая беше така пламенна, когато изпаднеше в унес, че винаги го изненадваше, събуждаше го, извисяваше го до себе си, напомняше му какъв би могъл да бъде сексът.
Дори след това, когато просто си говореха, той се чувстваше някак много по-привързан към нея. Вярно бе, че започна всичко, само за да подразни Франк; въобще не го беше грижа за нея. Но сега, легнал до Мая, усещаше колко много му бе липсвало нейното присъствие през изминалите пет години и колко непълен е бил животът му. Колко много му бе липсвала! Нови чувства — те винаги го изненадваха, той продължаваше да си повтаря, че е прекалено стар, че вече е престанал да се променя. После се случваше нещо. И толкова често това нещо (като се замислеше за изминалите години) беше среща с Мая…
Ала тя беше все същата Мая Тойтовна: непостоянна, пълна със свои мисли и планове, пълна със самата себе си. Нямаше никаква представа какво прави Джон сред дюните и въобще нямаше да й хрумне да го попита. Щеше да го накъса на парченца, ако случайно развалеше с нещо настроението й — но раздразнителността й му беше приятна! Както Франк и неговото презрение. Е, той остаряваше, а те двамата с Мая бяха семейство. При тази мисъл той се разсмя, а тя се усмихна, когато го чу и го блъсна в гърдите:
— Виждам, че отново ми се смееш. Заради дебелия ми задник, нали?
— Знаеш, че е идеален.
Мая отново го блъсна, обидена от онова, което смяташе, че е възмутителна лъжа и боричкането пак ги тласна в реалността на докосванията и желанието, в света на секса. По едно време сред горещия, дълъг акт той си помисли — „Обичам те, необуздана Мая, наистина те обичам“. Тази мисъл беше объркваща, опасна. Не, че щеше да рискува и да я изрече на глас. Но чувстваше, че е истина.
След два дни, когато тя си тръгна, за да посети екипа в Ахерон и го помоли да се присъедини към нея там, Джон беше наистина доволен.
— Добре, ще дойда може би след два месеца.
— Не, не — лицето й беше сериозно. — Ела по-рано. Искам те по-скоро при мен.
И когато, обхванат от странна прищявка той се съгласи, Мая се засмя като момиченце, което крие някаква своя тайна:
— Няма да съжаляваш.
После го целуна и си тръгна, насочвайки се на юг към Бъроуз, откъдето щеше да вземе влака на запад.
След това шансът да научи нещо от арабите стана по-малък от всякога. Той бе обидил Франк, арабите стегнаха редиците около своя приятел, както би следвало и да се очаква.
— Скрита колония? — вдигаха рамене те. — Това пък какво е?
Буун въздъхна, отказа се да ги пита повече и реши да напусне кервана.
Тръгна на следващата сутрин и се отправи на запад, към южната граница на морето от дюни. Предстоеше му дълго пътуване до Ахерон, където беше Мая — 5 000 километра, преодолявайки дюна след дюна. Но той предпочиташе да кара, вместо да отиде в Бъроуз и да вземе влака оттам. Необходимо му бе време за размисъл. В действителност си бе изградил навик — да прекосява дивия пейзаж, да се носи над повърхността с безмоторни самолети — да остава сам, да пътува бавно по земята на планетата. Вече години как живееше по пътищата, бе прекосявал многократно северното полукълбо, впускал се бе на дълги пътешествия в южното, инспектирайки мантийните шахти. И постоянно говореше — при публични речи или в частни разговори; приказваше с непознати, със стари приятели, с нови познати. Винаги се опитваше да вдъхнови хората на планетата да забравят историята, да изградят функциониращо общество. Да създадат научна система, проектирана за Марс, създадена според техните изисквания — честна, справедлива, рационална, съдържаща в себе си всички добри неща. Искаше да посочи пътя на новия Марс!