Ала след всяка изминала година онова, което си бе представял, изглеждаше все по-малко вероятно. Комплексът в Бредбъри Пойнт показваше колко бързо се променят нещата, а хора като арабите затвърждаваха това впечатление; не можеше да упражнява контрол върху събитията, никой не можеше да ги управлява. Не съществуваше никакъв план. Историята бе нещо огромно, винаги надвиснало над изопнатия хоризонт — ала невидимо. Само последствията от нея можеха да се усетят — необозрима безкрайност от събития, които въпреки че се изплъзваха от контрола на човека, контролираха всичко. Та в края на краищата Джон беше тук от самото начало! Бе започнал изграждането на този свят от нулата! И въпреки всичко той се отдалечаваше от него. Размислите за това го караха да бъде напрегнат, изпълнен с неверие, понякога с внезапно родило се бясно безсилие; да мисли, че всичко набира скорост и той загубва не само способността си да го контролира, но дори и да го разбира. И може би това го караше да изпитва гняв към Хирко — искаше да разговаря с нея, нуждаеше се от помощта й! А тя ги бе напуснала.
Влад и Урсула бяха преместили своя биотехнологичен комплекс върху подобен на плавник хребет в Ахерон Фоси. Джон се изкачи по широката издатина в подножието на възвишението, набра кода на херметизационната врата на гаража и забеляза, че земята в тесния каньон на юг от селището е покрита с различни по размер купчини от нещо, което приличаше на стопена кафява захар.
— Това е нов вид криптогамна кора — обясни Влад, когато Джон го попита за купчините. — Симбиоза между цианобактерии и бактерии Florida platform. Бактериите от типа platform проникват много дълбоко и преобразуват сулфатите в скалите в сулфиди, които след това служат за храна на вариант на цианобактерията Microcoleus. Нейните горни слоеве израстват като влакна, които се свързват с пясъка и глината в големите дендритни минерални формирования; образуваните туфи имат наистина дълги бактериални коренови системи. Изглежда, че тези коренови системи ще пробият реголита и ще достигнат до основната маса. Те ще разтопят постоянно замръзналия слой пермафрост, докато проникват надолу.
— И вие сте пуснали това да се развива свободно?
— Да. Необходимо ни е нещо, с което да разбием пермафроста.
— А съществува ли способ, който да възпре развитието на тези форми из цялата планета?
— Ами, въвели сме обичайната схема с гени-самоубийци в случай, че се развие извънредно много и започне да се налага над останалата биомаса, но ако се задържи в своята ниша…
— О!
— Смятаме, че не е много по-различно от първите форми на живот, които са покрили континентите на Земята. Ние просто ускорихме растежа и подсилихме кореновата система. Но аз смятам, че отначало това ще охлади атмосферата, макар че затопля слоевете под повърхността. Тъй като бактериите увеличават химическото износване на скалите, а всички тези реакции поглъщат въглероден двуокис от атмосферата, атмосферното налягане ще спадне.
Мая се беше приближила и се присъедини към тях. Прегърна Джон и след това каза:
— Но нима тези реакции няма да отделят кислород със същата бързина, с която поглъщат въглероден двуокис? Така те могат и да поддържат атмосферното налягане.
Влад сви рамене.
— Може би. Ще видим.
Джон се засмя.
— Сакс мисли мащабно и дългосрочно. Той вероятно ще бъде доволен.
— О, да. Сакс разреши пускането на бактериите. Когато дойде пролетта, Сакс отново ще дойде да учи тук.
Вечеряха в столова, разположена високо на хребета, точно под неговото било. Прозорците на покрива бяха разположени над оранжерията на самото било, а северните и южните стени бяха превърнати изцяло в прозорци. След вечеря Урсула каза на Джон и Мая:
— Тъй като сте тук, трябва да преминете през общ медицински преглед. И двамата отдавна не сте го правили.
Джон, който мразеше прегледите и каквото и да било внимание от страна на медиците, се възпротиви. Но Урсула не го остави на мира. Накрая той се предаде и посети клиниката й след два дни. Беше подложен под огъня на цяла батарея диагностични тестове, които изглеждаха по-интензивни, отколкото обикновено. Повечето от тях бяха провеждани от машини и компютри, чиито успокоителни гласове му казваха да се премести в тази посока, после в другата, докато Джон в пълно неведение изпълняваше каквото му бе наредено. А когато всичко свърши и той лежеше по гръб, покрит с бял чаршаф, Урсула застана до него и небрежно загледа информацията, изписана по екраните.