— Добре си — обяви тя след няколко минути. — Някои от обикновените, свързани с гравитацията проблеми, но ние можем да се справим с тях.
— Прекрасно — рече Джон с облекчение.
— Значи ще приемеш лечението? — попита небрежно Урсула, обърната с гръб към него.
— Лечение ли?
— Става дума за вид геронтологична терапия. Експериментална процедура. Нещо като ваксинация, но с вещество, подсилващо ДНК. Укрепва разкъсаните хромозомни участъци, възстановява точността при делението на клетката в значителна степен.
— Какво означава това?
— Ами ето какво — стареенето в най-голяма степен се причинява от грешки в делението на клетката. След известен брой поколения — от няколкостотин до десетки хиляди — в зависимост от типа клетки, грешките във възпроизводството започват да се увеличават и всичко в организма става по-слабо. Първо отслабва имунната система, после другите тъкани и накрая се проявява някакво заболяване, имунната система е победена от него и това е всичко.
— Значи ми казваш, че можеш да прекъснеш тези грешки?
— Можем да забавим процеса и да възстановим вече направените грешки. В действителност въздействието е смесено. Грешките в делението се предизвикват от нарушения във веригите ДНК, затова ние искаме да подсилим именно тях. За да го направим, трябва да прочетем твоя геном и после ще изградим авто-възстановителен набор от малки сегменти, които ще заменят разрушените участъци…
— Автоматична корекция?
Тя въздъхна.
— Всички американци мислят, че това е смешно. Както и да е, ние вкарваме този авто-възстановителен набор в клетките, където те се свързват с оригиналната ДНК и й помагат да не се разкъсва.
Урсула обясни, че след това веригите на неговата ДНК щяха да бъдат почти безукорни — възстановени и подсилени вериги ДНК, които щяха да направят процеса на следващото делене на клетките по-точен.
— Колко точен? — попита Джон, като се стремеше да схване какво всъщност означават думите й.
— Ами, толкова, като че си на десет години.
— Шегуваш се.
— Не. Ние вече сме го направили на себе си и доколкото съм в състояние да съдя, методът действа добре. Възможно е продължителността на живота да стане наистина внушителна.
Джон се взря в нея изумено.
— На кого си казала за това? — попита той.
— Ами, обърнахме се към всеки един от първите сто, когато дойдоха за медицински преглед при нас. Всички в Ахерон са преминали през терапията. Тя бе вече налице, ние само комбинирахме отделни методи, които са разпространени навсякъде. Не след дълго всички ще пожелаят да преминат през тази терапия. Ние подготвяме публикация по въпроса, но първо ще изпратим статиите за оценка до Световната здравна организация. Необходимо е от политическа гледна точка, нали разбираш?
— Аха — измърмори Джон. Новината, че на Марс са открили лекарство за дълголетие… Милиардите хора на Земята. „Боже мой!“ — помисли си той. — Скъпо ли е?
— Не кой знае колко. Разчитането на генома е най-скъпата част, при това е необходимо доста време за този процес. Но все пак той е само процедура, компютърно време. Напълно е възможно всеки човек на Земята да бъде ваксиниран. Но дори и в настоящия момент проблемът със свръхнаселението на Земята е критичен. Трябва да въведат действително строг контрол за прираста на населението, защото в противен случай бързо ще се досетят за теорията на Малтус. Решихме, че е по-добре да предоставим решението на този въпрос на съответните власти на Земята.
— Но със сигурност ще се разчуе какво сте постигнали.
— Наистина ли? Вероятно ще опитат да сложат този метод под възбрана. Може би дори въобще ще забранят терапията. Не зная.
— О! Но вие… вие просто сте избързали и сте я изпробвали?
— Да — тя сви рамене. — И така — какво ще кажеш? Искаш ли да преминеш през тази терапия?
— Нека първо помисля.
Джон излезе да се разходи по билото на хребета край дългата оранжерия. Трудно му бе да мисли. Беше на 66 години. Сега на Земята бе… коя година? — 2048. А той беше роден през 1982. М-11 — единадесет дълги марсиански години с високо ниво на радиация. Прекарал бе тридесет и пет месеца в космоса, три пъти бе преминал разстоянието от Земята до Марс. Само по време на трите пътешествия бе получил 195 rem, кръвното му налягане беше ниско, раменете го боляха, когато плуваше и се чувстваше страшно уморен. Остаряваше. Не му оставаше да живее много — макар че се почувства странно, когато си го помисли. Дълбоко вярваше в хората от групата в Ахерон. Те работеха в орловото гнездо, хранеха се, играеха футбол, плуваха и така нататък с едва забележими усмивки на всепоглъщаща съсредоточеност и все пак излъчваха интензивна жизненост. Със сигурност не приличаха на десетгодишни; но около тях се долавяше сияние на спокойно, уверено щастие. На здраве и все пак нещо повече от това. Джон се засмя и се върна в Ахерон да намери Урсула. Когато го видя, тя също се засмя: