— Не е чак толкова трудно да избереш, нали?
— Не е — разсмя се заедно с нея. — Искам да кажа: какво ли мога да загубя?
Съгласи се да премине през терапията. Мая също бе дала съгласието си. След три дни и двамата бяха подложени на процедурата.
— Отначало е като треска — обясни му Урсула. — После ще ви стане студено, тъй като новите вериги се свързват със старите. В действителност хората направо треперят от студ. Това ще трае около два дни. Най-добре е да стоите в сауна или в басейн с подвижна топла водна струя.
Така че той и Мая седяха заедно в ъгъла на сауната, сгушили се един до друг сред приятната топлина.
Джон любопитно се взираше в Мая. Единадесет марсиански години бяха изтекли от онези дни в караваните на първото селце и през повечето от тях те бяха любовници. Естествено, от време на време във връзката им имаше прекъсвания (благословени) и раздели, предизвикани от обстоятелствата или най-често от неспособността им да се разбират. Ала при всяка възможност започваха и отново резултатът бе, че се познаваха, като стара семейна двойка, която не се бе разделяла така често; може би дори по-добре, защото постоянните партньори във всяка двойка неминуемо престават да си обръщат внимание един на друг на определен етап от тяхната връзка. Докато те двамата с всичките им раздели, повторни събирания, свади и укори се бяха опознавали взаимно безброй пъти. Джон погледна Мая, която седеше до него жива, истинска като скалите на планетата и почувства прилив на топлота. Тя беше във великолепно настроение, наблюдаваше го иззад премрежените си очи с онази приканваща полуусмивка, която той познаваше така добре, коляното свито под мишницата й, без да излага на показ изкусителните прелести на своя пол. Просто се бе разположила удобно, отпусната, като че беше сама… да, на света нямаше никое друго същество като Мая, когато бе в добро настроение, никой не можеше да го раздава на другите толкова щедро и така сигурно, както нея. Почувства взрив от обич към тази черта на характера й, сякаш му бяха поставили венозна инжекция, обви ръка около раменете й, притисна я; сексуалното желание беше само малка част от чистата християнска любов, която изпитваше към нея. И изведнъж, както ставаше обикновено, думите избухнаха в сърцето му, каза й нещо, което никога по-рано не беше споменавал.
— Хайде да се оженим! — извика той. Когато Мая се засмя, той направи същото и добави: — Наистина искам да се оженим.
Да се оженят и наистина да остареят заедно, да грабнат подарените им години, да ги превърнат в споделено приключение, да имат деца, да видят как децата им имат деца, да видят как внуците им имат деца, после правнуците. Господи, кой знаеше колко дълго щеше да трае това? Можеха да видят цяла нация от свои потомци, да станат патриарх и прамайка, нещо като мини марсиански Адам и Ева! Мая се смееше след всяко негово изречение, очите й пламтяха, изпълнени с обич — прозорци към душата й, изпаднала в едно наистина прекрасно настроение. Тя го гледаше и го поглъщаше, той чувстваше привлекателната сила на погледа й — наблюдаваше го и щастливо се смееше след всяка абсурдна, смешна фраза, която се откъсваше от устните му. Говореше:
— Нещо такова, да, нещо такова — и после го прегръщаше. — О, Джон — прошепна Мая. — Знаеш как да ме направиш щастлива. Ти си най-прекрасния мъж в живота ми.
— Значи в края на краищата ще се омъжиш за мен? — попита той.
— Нещо такова — отговори тя с блеснали очи, лицето й пламнало в очарователна усмивка.
Когато човек очаква да живее още двеста години, се държи по различен начин от този, когато очаква само двадесет години живот.
Те доказаха това почти веднага. Джон прекара зимата в Ахерон, на ръба на шапката от мъгла, която се спускаше всяка зима над северния полюс. Изучаваше ареоботаника с Марина Токарьова и нейната лабораторна група, провеждаше опити, чиито резултати щяха да се проявят след десетилетия. Защо не? Той разполагаше с време и бе напълно възможно да види плодовете на своя труд.