Мая отиде в Хелас, ала това нямаше значение; тяхната връзка отново се върна в обичайното си състояние на приливи и отливи, с много заядливост и периоди на мрачно настроение от нейна страна, но сега всичко това изглеждаше маловажно, потъваше в блясъка и не променяше нищо в чувствата, които изпитваше към нея. Не се бе променило и нейното отношение към него, ако се съдеше от начина, по който от време на време го поглеждаше. Щеше да я види след няколко месеца, щеше да разговаря с нея чрез екрана; междувременно, раздялата не го натъжаваше чак толкова.
Тази зима беше добра. Научи много неща в областта на ареоботаниката и биоинженерните технологии; много пъти след вечеря питаше учените от Ахерон как си представят бъдещото общество на Марс и как би трябвало да бъде управлявано то. В Ахерон това обикновено довеждаше до размисли в областта на екологията и нейния деформиран потомък — икономиката; според тях, тези науки бяха далеч по-съществени от политиката или както се изразяваше Марина, „онзи апарат, за който се предполага, че взема решения“. Марина и Влад особено се интересуваха от тази тема, тъй като бяха изработили система от уравнения за дял от науката, който те самите бяха нарекли „еко-икономика“, което винаги звучеше на Джон като „ехо-икономика“. Той обичаше да слуша как обясняват уравненията, задаваше им много въпроси и научаваше за понятия като поддържащ капацитет, съвместно съществуване, контраадаптация, законови механизми, екологична ефективност.
— Това е единственото измерение на нашия принос към системата — заявяваше Влад. — Ако изгориш телата ни в микрокалориметър, ще откриеш, че съдържаме шест или седем килокалории на грам живо тегло. Разбира се, ние поемаме много калории, за да поддържаме това тегло през целия си живот. По-трудно е да измерим каква е нашата производителност, тъй като не става въпрос за хищници, които се хранят с нас, както е в уравнението за класическата ефективност — по-скоро става дума за това колко калории създаваме с нашите усилия или изпращаме към бъдещите поколения, или нещо в този дух. Естествено, голяма част от този процес става индиректно, свързан е с много разсъждения и субективни преценки. Ако човек не даде стойности на известен брой нефизични категории, тогава ще излезе, че електротехниците, водопроводчиците, строителите на ядрени реактори и представителите на други служещи си с инструменти професии са най-продуктивните членове на обществото, докато хората на изкуството и други подобни на тях въобще не дават никакъв принос.
— Струва ми се, че това е правилно — пошегува се Джон, но Влад и Марина не му обърнаха внимание.
— Всъщност, голяма част от икономиката представлява именно това — хората произволно или според собствения си вкус дават цифрова стойност на нефизически категории. А след това се преструват, че въобще не са си измислили тези цифри. В известен смисъл икономиката е като астрологията, само че икономиката служи да оправдава съществуващата структура на властта и затова сред властниците се намират и мнозина ревностни нейни последователи.
— По-добре е да се съсредоточим върху онова, което правим тук — намеси се Марина. — Основното уравнение е просто — ефикасността е равна на произведените калории, разделени на поетите калории, умножено по сто, за да се получи процент. В класическия смисъл, при предаване на калориите в хранителната верига от жертвата към хищника, хранещ се с определен животински вид, 10 процента е средната стойност, а 20 процента е истинско постижение. Повечето хищници на върха на хранителната верига получават някъде към 5 процента.
— Ето защо един тигър владее над периметър от стотици квадратни километри — добави Влад. — Хората, които експлоатират чужд труд, всъщност не достигат висока ефективност.
— Следователно тигрите не са преследвани от хищници, не защото са много опасни, а просто защото не си струва труда — каза Джон.
— Точно така!
— Проблемът е в пресмятането на стойностите — продължи Марина. — Трябва да дадем определени цифрови стойности с калориен еквивалент на всички видове дейности и това да бъде нашата изходна точка.
— Но нали говорехме за икономика? — възрази Джон.
— Точно това е икономиката, не разбираш ли? Това е нашата еко-икономика! Всеки трябва да живее, тъй да се каже, в съответствие с точно изчисления му принос към човешката екология. Всеки може да увеличи екологичната си ефективност, като положи усилия да намали килокалориите, които използва — това е старият аргумент на Юга срещу консумацията на енергия от страна на северните индустриални нации. Съществува реална екологична база за това възражение, защото независимо от това колко произвеждат индустриалните нации, в окончателното уравнение те не биха могли да бъдат толкова ефективни, колкото Юга.