— Кураж, Сакс! — посъветва го Джон. — Смятам, че прахът ще изчезне по-рано от всеки друг път. Не бъди песимист.
По-късно, когато бурята навлезе във втората си марсианска година, Сакс припомняше предсказанието на Джон с кратък смях.
Движението по време на бурята беше официално разрешено само на влаковете или се извършваше по определени много натоварени пътища с двойни предаватели, но когато стана ясно, че тя няма да замре през лятото, Джон пренебрегна ограниченията и възобнови странстванията си. Погрижи се ровърът му да бъде добре зареден с припаси, разполагаше с втори, авариен ровър, който го следваше, както и със свръхмощен радиопредавател. После каза „довиждане“ на групата в Ахерон и отново пое на път.
Управлението на ровъра по време на буря беше като кормуване през нощта, с единствената разлика, че беше по-интересно. Прахът връхлиташе на тласъци и оставяше малки видими участъци, които разкриваха пред очите му краткотрайни, откъслечни гледки. Животът му сега представляваше пътуване в няколко малки стаи, които непрекъснато се клатеха. Добра се до Аскреус откъм западния му склон и след това тръгна по билото на Тарсис, между Аскреус и Павонис. Тук пътят с двойните радиопредаватели се превърна в истинска бетонна лента под колелата — бетон под вихрушка от прах, бетон, който накрая остро се наклони и го изведе право върху северния склон на Павонис Монс. Пътуването се проточи толкова дълго, че започна да му прилича на излитане в космоса с вързани очи.
Кратерът Павонис беше удивително екваториален; кухата му овална вътрешност наподобяваше топка, разположена точно върху линията на екватора. Това очевидно правеше южния ръб на Павонис идеалното място за космически елеватор — той беше едновременно на екватора и на 27 километра над нулевото равнище. Филис вече бе уредила построяването на сграда със жилищни помещения върху южния ръб; заела се бе енергично с работата по елеватора и беше един от главните й организатори. Новата сграда, все още безименна, беше построена от Комитета по проблемите на Марс, но оборудването и персонала бяха осигурени от тръста от преходен тип „Праксис“, един от най-големите три на Земята. Сега готовите стаи бяха претъпкани със служители на „Праксис“ или служители на други тръстове, които бяха подизпълнители по проекта за построяването на елеватора. Имаше представители на „Аймекс“, „Ороко“, „Субараши“ и „Мицубиши“. Цялата им дейност беше координирана от Филис, която сега очевидно бе станала сътрудник на Хелмут Бронски и отговаряше за изпълнението на операцията.
Хелмут също беше тук; Джон поздрави него и Филис, после го представиха на някои от временно пребиваващите тук консултанти и накрая го заведоха в обширна стая. Единственото й обзавеждане беше глобус на Марс с диаметър един метър, поставен върху синя, пластмасова стойка, стигаща до кръста на Джон. Сребърна жица с дължина 5 метра се издигаше от глобуса, точно на мястото, където се виждаше малка издатина — Павонис Монс. В единия край на жицата имаше черна точка. Глобусът се въртеше върху стойката със скорост една обиколка в минута; сребърната жица с нейната черна точка извършваше въртеливо движение едновременно с него, като винаги оставаше над Павонис.
Група от осем човека беше заобиколила този макет.
— Всичко е представено в мащаб — обясни Филис. — Ареосинхронното сателитно разстояние е 20 435 километра от центъра на масата. Екваториалният радиус е 3 386 километра, така че разстоянието от повърхността до ареосинхронната точка е 17 049 км. Удвоете го и добавете дължината на радиуса — получава се 37 484 километра. Ще използваме скален баласт в далечния край, така че в действителност кабелът не е необходимо да бъде така дълъг, както щеше да бъде без баласт. Диаметърът на кабела ще бъде около 10 метра, ще тежи около 6 милиарда тона. Материалът за него ще бъде извлечен от мина, разположена върху самия скален баласт. Баластът ще представлява астероид, чието начално тегло ще бъде около 13.5 милиарда тона и в края на операцията, когато кабелът е произведен, теглото му ще достигне около 7.5 милиарда тона. На първо място астероидът няма да бъде много голям — с радиус около 2 километра; има шест астероида тип Амор, пресичащи орбитата на Марс, които са идентифицирани като подходящи за целта. Кабелът ще бъде произведен от роботи, които ще извличат и преработват въглерода от кондритите на астероида. После, в последните етапи на строителството, кабелът ще бъде транспортиран до мястото му за окачване — тук — и тя драматично посочи пода на стаята. — На това място самият кабел ще бъде в ареосинхронна орбита, едва докосвайки повърхността. Неговото тегло ще бъде разпределено между притеглянето на планетата, центробежните сили в горната част на кабела и крайния скален баласт.