— Ами Фобос? — попита Джон.
— Фобос ще продължава да се движи както винаги. Кабелът ще вибрира, за да го избегне, по начин, който проектантите наричат осцилация на Кларк. Деймос също ще трябва да бъде избягнат посредством осцилация, но тъй като неговата орбита е по-наклонена, това няма да представлява толкова често повтарящ се проблем.
— Ами когато всичко стане готово? — попита Хелмут, лицето му поаленяло от удоволствие.
— Най-малко няколкостотин елеватори ще бъдат прикрепени към кабела. Товарите ще бъдат издигани в орбита посредством система за уравновесяване на теглата. Както обикновено, ще има много материали, които ще се товарят от Земята, следователно енергийните изисквания за повдигането им ще бъдат сведени до минимум. Също така ще бъде възможно да се използва въртенето на кабела като пружинна сила; обектите, изтласквани от баласта-астероид към Земята ще използват силата на въртенето на Марс за своето ускорение и ще се откъсват с висока скорост, без разход на енергия. Това е ефикасен, изключително евтин метод в два аспекта: и за издигане на товари в космоса, и за получаване на ускорение, когато се насочват към Земята. Като вземем предвид откриването на стратегически метали напоследък, които стават изключително редки на Земята, такова евтино издигане и изтласкване ще бъде буквално безценно. То създава възможност за обмен, който по-рано е бил икономически неизгоден. Обменът ще бъде критически компонент на марсианската икономика, основополагащ принцип на нейната индустрия. Построяването на елеватора няма да бъде толкова скъпо. След като изтласкаме въглероден астероид на подходяща орбита и построим захранван с ядрена енергия роботизиран завод за кабели, заводът ще бълва кабел като паяк, който плете нишката си. Ще трябва единствено да чакаме. Според проекта, заводът ще може да произвежда над 3 000 километра кабел годишно. Това означава, че е желателно да започнем възможно най-скоро, но после ще са ни необходими само десет, единадесет години. И наистина ще си струва да почакаме.
Филис продължи да очертава всички аспекти на плана, после отговори на въпросите на техническите лица с обичайното си блестящо съвършенство. Спечели много възхищение — беше поаленяла, с грейнали очи.
Експертите и учените, разработващи проекта, сияеха под погледа й; бяха се заели с нещо голямо, чувстваха го. Земята изпитваше остра нужда от много метали, които бяха намерили на Марс. Мнозина щяха да натрупат състояние, огромно състояние. Нищо чудно, че Филис и останалите изглеждаха така, сякаш се намираха в черква.
Добре, мислеше си Джон, когато седнаха да вечерят те имаха златна мина с това бобено стъбло до небето. Ала не беше казано, че могат да го задържат единствено за себе си — всъщност, това бе твърде невероятно. Затова тлъстото им самодоволство беше малко глупаво, както и малко досадно. Буун се изсмя по средата на техните ентусиазирани реплики и ги прекъсна:
— Не смятате ли, че е невъзможно елеватор от този тип да остане частна собственост?
— Не възнамеряваме да бъде частна собственост — отговори Филис с лъчезарна усмивка.
— Но очаквате да ви се плати за построяването му. Очаквате да получите концесии. Очаквате печалба от този проект. Нима това не е целта на всяко капиталистическо предприятие?
— Ами, разбира се — отвърна Филис. Изглеждаше обидена, че се бе изразил така недвусмислено. — Всеки човек на Марс ще има печалба, това е съвсем естествено.
— И вие ще прибирате дял от всеки процент на печалбата. — Хищници на върха на веригата. Или паразити по цялата й дължина… — Трябва да помните, че тук изграждаме икономическа система от нулата, въз основа на научни принципи. Възможностите ни да оползотворяваме придобитото са ограничени и трябва да помним това, ако желаем да изградим общество, способно да се пребори с трудностите. Не може просто да изкачвате суровини оттук до Земята — колониалната ера свърши, не го забравяйте. — Джон отново се засмя, когато стъклените им погледи се насочиха към него; като че в зениците им бяха вградени оптическите мерници на автоматични оръжия.
Вече се беше прибрал в стаята си, припомни си вида им и едва тогава му хрумна, че се бе разкрил в прекалено голяма степен пред тях. Представителят на „Еймекс“ дори вдигна модула върху китката към устата си — преднамерен жест, който трябваше да бъде забелязан: „Този Джон Буун създава неприятности!“ — прошепна той, през цялото време впил поглед в Джон; искаше Джон да го види. Е, още един заподозрян. Ала тази нощ Джон до късно не можа да заспи.