Тя разказа на Джон всичко за своя план, докато разглеждаха интериора на Рабе, който сега беше просто обширен строителен обект. Целият ръб на кратера щеше да бъде изпълнен със стаи, които щяха да имат прозорци на покривите. В покритата с купол вътрешност на кратера щеше да бъде разположена ферма, чиято продукция щеше да изхранва 30 000 души.
После Джон смени темата.
— Какво е мнението ти за този космически елеватор?
— Велико начинание.
— Но какво ще кажеш за ефекта от построяването му, Надя? За ефекта.
— Кой знае? Човек никога не знае какво ще се случи с подобно съоръжение, нали?
— То ще представлява център със стратегическо значение. Филис ще изгради неин собствен център. Това означава много власт.
— Аркадий е на същото мнение, но аз не виждам защо да не разглеждаме елеватора като обща придобивка, както някоя природна забележителност.
— Ти си оптимистка.
— И Аркадий казва така — сви рамене тя. — Аз просто се опитвам да мисля разумно.
— Аз също.
— Зная. Понякога ми се струва, че единствено ние го правим.
— Ами Аркадий? — Надя се разсмя. — Но вие сте двойка.
— Да, да. Както ти и Мая.
— Победен съм.
Надя се усмихна за миг.
— Опитвам се да накарам Аркадий да мисли за някои неща. Това е най-доброто, което мога да направя. Ще се срещнем в Ахерон след месец, за да се подложим на терапията. Мая ми каза, че е хубаво да бъдем двамата.
— И аз ти го препоръчвам — рече Джон с усмивка.
— Ами терапията?
— Тя е за предпочитане пред другата алтернатива, нали?
Надя се засмя. После почвата заръмжа под ботушите им, те се вцепениха, след това завъртяха глави в различни посоки, търсейки сенки в мрака. Огромна черна маса, колкото хълм, се появи отдясно. Побягнаха встрани, препъваха се, прескачаха камъни и различни скални отломъци, Джон се питаше дали това е поредното нападение, Надя изричаше отсечени команди по общия обхват за връзка и ругаеше телеоператорите, които не следяха движението на машините чрез инфрачервените системи за контрол.
— Гледайте екраните, мързеливи типове!
Земята престана да се тресе. Черният гигант спря да се движи. Приближиха го внимателно. Камион с вериги за изнасяне на скална маса. Джон се взря в него. Усещаше как потта се стича по челото му. Ала сега се намираха в безопасност. Пулсът му се успокои.
— Чудовища като това бродят из цялата планета — обърна се той учудено към Надя. — Режат, стържат, копаят, запълват, строят. Твърде скоро някои от тях ще бъдат прикрепени към онези двукилометрови астероиди. Ще построят станции за добив на енергия, които ще използват самия астероид като гориво, за да го изведат в орбита около Марс. Тогава други машини ще се приземят върху него и ще започнат да трансформират скалата в кабел, дълъг около 37 000 километра! Помисли за размерите, Надя! За размерите!
— Смятам, че са внушителни.
Бавно заобиколиха огромната, черна машина — обикновен камион за извозване на скална маса, нищо в сравнение с онова, което щеше да представлява космическият елеватор. И въпреки това, дори този камион беше удивително постижение.
— Мускулите и ума увеличиха своя обсег на действие посредством достиженията на роботиката — продължи Джон. — Сега уменията ни са така обширни и мощни, че е трудно да намерим понятия, с които да ги опишем. Може би дори е невъзможно. Това вероятно е част от твоя талант и от този на Сакс — да откривате неподозирани сили, като мускули от телата си, които използвате, без никой още да подозира, че съществуват. Искам да кажа — онези шахти, пробити през литосферата, линията, разделяща осветената от неосветената част на планетата, която заливате с отразена от огледалата светлина, всичките градове, разположени в издълбаните отвътре плата и вместени в отвесните скали — а сега пък и кабел, изопнат далеч зад Фобос и Деймос — толкова дълъг кабел, че едновременно е в орбита и около планетата, и докосва повърхността й! Невъзможно е човек да си го представи!