Късно следобед отново продължи по пътя, очертан с радиопредаватели и привечер на следващия ден навлезе в Хелас. Там завари Сакс, който присъстваше на конференция по проблемите, свързани с езерото, но се оказа друго — конференцията беше за селскостопанските култури, отглеждани на изкуствена светлина. Сакс увери аудиторията, че бактериите в атмосферата, пермафроста и на повърхността се развиват с внушителна скорост и вече са достигнали два процента от теоретически изчислените максимуми на тяхното разпространение. Скоро трябваше да обмислят проблема за селскостопанско производство на открито в близките няколко десетилетия. Тази информация не беше посрещната с аплодисменти, защото всички присъстващи бяха погълнати от ужасни проблеми, предизвикани от Голямата буря. Изглежда мислеха, че тя бе започнала вследствие на някаква грешка в изчисленията на Сакс. Една четвърт от системите за изолация все още работеха в рамките на нормата, язвително изтъкна някой, а бурята не даваше никакви признаци, че ще утихне. Температурите бяха спаднали и раздразнението на хората растеше. Всички новопристигнали не бяха разгледали повече от няколко метра от планетата. Психологически проблеми — от скука до кататония — бяха получили повсеместно разпространение.
Няколко дни по-късно Ан и Симон дойдоха в селището, заедно със сина си Питър, който беше на три години. Момчето, доколкото бяха запознати те, беше тридесет и третото дете, родено на Марс. Колониите, установили се след първите сто, бяха значително по-плодовити. Джон си играеше с малчугана на пода, докато той, Ан и Симон си разменяха новини и някои от 1 001-та приказки, родени в нощите на Голямата буря. Ан беше както винаги раздразнителна.
— Един от екипите, които търсят подпочвени слоеве с високо водно съдържание, е извършил сондажи в отвора на един вулкан в Дедалия. Във взетите проби са открили едноклетъчни микроорганизми, много по-различни от цианобактериите, които сте разпространили на север. Отворът на вулкана е вграден дълбоко в основната маса и е разположен на внушително разстояние от който и да било биологически източник за разпространение на микроорганизми. Изпратиха проби за анализ в Ахерон. Влад ги проучи и заяви, че приличат на мутантна разновидност на един от техните видове бактерии. Може би са били инжектирани в скалната проба от замърсените сонди. — Ан блъсна Джон в гърдите. — „Вероятно са бактерии от Земята“, казал Влад. Вероятно от Земята!
— Освен ако съществува общ източник — отвърна Ан. — Например, теорията за космическите спори; или части от една планета, изхвърлени на друга, съдържащи микроорганизми в скалите?
— Вероятността това да се случи е малка, нали?
— Не знаем. И никога няма да узнаем отговора сега.
— Може да са пристигнали с апаратите за приземяване „Вайкинг“ — заговори Джон. — Никога не сме полагали значителни усилия да стерилизираме оборудването си за проучвания на тази планета. Междувременно се появяват по-неотложни проблеми.
Като например, такава дълга глобална буря, надвишаваща продължителността на всички, регистрирани досега или притокът на имигранти, чиято връзка с Марс беше единствено жилището им.
— Да, да — отговори Ан. — Зная. Всичко това е политика и ние никога не ще можем да се измъкнем от нея. А другото беше наука и аз исках да получа отговор на своя въпрос. А сега не мога. Сега никой няма да получи отговор.
Няколко дни след това на малкото летище край езерната станция се приземи ракета. От нея слезе малка група новопристигнали от Земята, които още се движеха с подскоци. Агенти, които трябваше да проучат случаите на саботаж, така обясни един от служителите на КПМ. Бяха десет на брой — осем ниско подстригани млади мъже, излезли направо от рекламите на модни списания и две привлекателни млади жени. Повечето от тях бяха изпратени от американското ФБР. Водачът им, висок мъж с кестенява коса на име Сам Хюстън, помоли Буун да поговори с него и Джон учтиво се съгласи.
Когато се срещнаха на следващата сутрин — присъстваха шестима от агентите, в това число и двете жени — Джон хрисимо започна да отговаря на всеки въпрос без никакво колебание, макар че инстинктивно им казваше само онова, което смяташе, че вече знаят — може би още съвсем мъничко, за да бъде честен пред себе си и да им бъде от полза. Те се държаха учтиво и почтително, задаваха подробни въпроси за всичко и даваха сдържани отговори, ако той ги попиташе нещо. Явно не бяха в течение за подробностите в положението на Марс. Питаха го за неща, които се бяха случвали през първите години в Андърхил или по време на изчезването на Хироко. Изглежда знаеха твърде малко извън репортажите, изпращани до Земята. Но пък с какви ли други източници за осведомяване разполагаха?