Гаражът изплува сред мрака. Беше изтичал точно към него; изпитваше голямо задоволство от постижението си до момента, когато стигна до вратата на херметизационната камера и натисна копчето за отваряне. Нищо не се случи. Лесно беше човек да блокира външната врата на камера от този тип — достатъчно бе да остави вътрешната незатворена. Тичешком заобиколи гаража и стигна до прохода, който го свързваше със сградата на жилищните помещения. Взря се през дебелите слоеве прозрачна пластмаса. Не се виждаше никакъв човек. Сне ръка от раздрания участък на рамото си и с възможно най-голяма бързина отвори кутията, разположена над лявата китка. Извади малка пробивна машина, включи я и я притисна към пластмасата. Тя поддаде, без да се счупи и започна да се огъва около свредела. Джон продължаваше да притиска яростно, докато накрая проби пластмасовите слоеве и ги разкъса; разшири дупката. Долу в гаража звънеше аларменият звънец.
Буун светкавично се мушна в дупката и затича през прохода, където налягането бързо спадаше. Стигна до сградата със жилищните помещения. За щастие, вратата се отвори веднага, щом й подаде съответната команда. Когато се озова вътре, той скочи в един асансьор и се спусна на третия етаж под земята към апартамента за гости, в който беше настанен. Вътре свали лекия скафандър и заедно с шлема го скри в шкафа. В банята видя побелелите си рамене; горната част на гърба му се бе обезцветила — това го накара да потрепери. Наистина ужасен случай на премръзване. Глътна обезболяваща таблетка и тройна доза омегендорф, облече риза с висока яка, панталони, обувки. Среса косата си, успокои се. Веществата, които беше погълнал, започнаха да действат.
Излезе в коридора и тръгна към обширното свободно пространство, оставено край стената на сградата на всеки етаж. Под него имаше още три етажа. Разходи се край парапета, като се взираше в хората долу. Изпитваше странна смесица от опиянение и ярост. Тогава Сам Хюстън и една от неговите колежки приближиха към него.
— Извинете, господин Буун, бихте ли дошъл с нас?
— Какво става? — поинтересува се той.
— Още един инцидент. Някой е пробил стената на един от проходите.
— С какво смятате, че мога да ви помогна? — попита Буун.
— Знаем, че сте работили по задача, свързана със саботажите. Помислихме си, че е добре да ви информираме.
— О, разбирам. Ами нека отидем да огледаме на място.
После просто трябваше да издържи два часа болката в парещите си рамене. Хюстън, Ченг и другите агенти разговаряха с него, като уж му се доверяваха, но погледите им го оценяваха с хладна пресметливост. Джон им отвръщаше с едва доловима усмивка.
Едва когато цялата игра на криеница приключи, Джон разполагаше с достатъчно време да помисли защо бе пожелал да държи в тайна опита да бъде убит. Без съмнение това щеше да привлече още повече агенти и със сигурност щеше да бъде най-горещата новина както на Марс, така и на Земята. Буун отново щеше да се превърне в риба, затворена в аквариум; животът му щеше да бъде изложен на показ. Беше му писнало да се чувства като в аквариум.
Действието на обезболяващите таблетки отзвуча и той се върна рано в стаята си. Вратата беше отворена. Когато влезе, завари двама от агентите на КПМ, които чакаха вътре.
— Какво правите тук! — извика гневно Буун.
— Просто ви търсим — спокойно отговори единият. После се спогледаха. — Не бихме желали някой да предприеме нещо неочаквано.
— Като това да нахлуе в чужда стая? — каза Буун. — Кой ви даде право да постъпвате така?
— Ами… — те отново се спогледаха. — Г-н Хюстън е старшият по чин офицер тук…
— Извикайте го.
Един от тях прошепна нещо над модула на китката си. След съмнително малко време Сам Хюстън се появи в коридора и докато той се приближаваше с бързи крачки и навъсено лице, Джон се засмя:
— Защо се криете зад ъгъла, да не сте бил зает с нещо интересно там?
— Вижте какво, г-н Буун — изстреля с тих глас Хюстън, — правим особено важно разследване, а вие ни пречите. Изглежда смятате, че стоите над закона, но…
— Вие не сте закона — отговори Буун. Леко блъсна Хюстън в гърдите и го изтласка обратно в коридора. Сега Хюстън наистина се беше ядосал и Джон му се присмя. — Какво ще ми направите, офицер? Ще ме арестувате? Ще ме заплашвате? Ще ми дадете повод да включа нещо интересно в следващия си рапорт до телевизионната станция Евровид? Искате ли да покажа на света как някакъв третостепенен изпълнител със значка на агент досажда на Джон Буун?