— Смяташ ли, че ще спечелят достатъчна поддръжка, за да изменят договора?
— Разбира се, че разполагат с достатъчна поддръжка — възкликна Аркадий. — Договорът за Марс се основава на стария договор за Космическото пространство, който е много несъвършен. Според изискванията му, държавите могат да станат членове с право на глас в Съвета по договора, само ако установят свое национално предприятие на планетата. Затова сме свидетели на възникването на нови национални научни станции — от Арабската лига, Нигерия, Индонезия, Азания, Бразилия, Индия, Китай и всички останали. Значителна част от тези държави стават членки на договора, тъкмо защото възнамеряват да го нарушат, когато дойде време за подновяването му. Те искат да открият достъп до Марс на отделните правителства, без да бъдат контролирани от ООН. Тръстовете използват страни с подходяща законодателна система като Сингапур, Сейшелските острови и Молдавия, за да отворят Марс към частната инициатива, ръководена от мощни корпорации.
— До подновяването на договора все пак остават няколко години — отбеляза Джон.
Аркадий учудено вдигна вежди.
— Та това става сега. Не е приказки, а действителен процес, който протича на Марс всеки ден.
След като пристигнахме тук, трябваше да съсредоточим всичките си усилия да станем самостоятелни и независими. После трябваше да върнем дълга си и да приключим с тях. Но ние не го направихме и сега акулите, които ни дадоха заема, са тук — той погледна Джон в очите. — Естествено, има хора, които забелязват какво става. Или аз самият им казвам. Те ще се борят да задържат нещата в предишния им вид. Има хора, които толкова много обичаха да чувстват живота като учени, отдадени на чиста наука. Те няма да се откажат без бой…
— Значи саботажите…
— Да! Може би някои от тях са извършени от тези хора. Смятам, че резултатите от действията им са обратни на онова, което са очаквали, но те не са съгласни с това. По-голямата част от случаите на саботаж са извършени от хора, които искат да задържат Марс в положението, в което е бил преди да пристигнем. Аз не съм един от тях. Но аз съм един от хората, които ще се борят срещу превръщането на Марс в зона за неограничено развитие на миннодобивна индустрия от страна на тръстовете. Аз съм против това да ни превърнат в щастливи роби за някаква прослойка от деятели на изпълнителната власт, затворена зад яките стени на своята крепост — той се обърна с лице към Джон и Джон долови, че бяха изправени пред цяла серия от безкрайни противоречия. — Нима не се чувстваш по същия начин?
— Всъщност, да — той се засмя. — Точно така се чувствам! Смятам, че ако между нас съществуват различия, те се дължат на методите, които желаем да използваме.
— Ти какви методи предлагаш?
— Ами… преди всичко искам договорът да бъде подновен във вида, в който е сега, а след това всички да се придържат към него. Ако това се случи, ще разполагаме с каквото желаем или поне ще имаме основата да се борим за пълна независимост.
— Договорът няма да бъде подновен — с равен глас заяви Аркадий. — Трябва да се предприемат много по-радикални стъпки, за да бъдат спрени тези хора, Джон. Директни действия — да, не ме гледай така невярващо! Да завладеем някаква собственост или комуникационната система. Масови демонстрации и въстания са единственото средство, което ще ги спре. Историята показва, че е така.
Джон рязко стисна устни.
— Бих желал да опитам първо по своя начин — изрече той.
Буун отново се спусна в мрака на Голямата буря и долу, сред потъналите във вилнеещи пясъци дни, видя много неща, които не бе забелязвал по-рано. Такава беше стойността на един разговор с Аркадий.
Някои от нещата, които виждаше сега, бяха в резултат на това, че им обръщаше внимание по нов начин, че задаваше нови въпроси. Но други бяха в резултат на това, че Аркадий се бе обадил на своите приятели и познати с препоръка да се разкрият пред Джон и да го запознаят с положението. Затова, когато Джон спираше в селища на път от Сабиши до Сензени На, често към него се приближаваха малки групи от двама, трима или петима човека, които се представяха и казваха:
— Аркадий смята, че това може да ви заинтересува… — и го завеждаха да разгледа подземна ферма, захранвана от самостоятелна електроцентрала или скривалище на инструменти и оборудване, или скрит гараж, пълен с ровъри, или цели жилищни сгради, построени в издълбани плата — празни, но готови да поемат обитатели. Джон ги следваше с ококорени очи и отпусната от изненада челюст, задаваше въпроси и изумено клатеше глава. Да, Аркадий му показваше разни неща; вече съществуваше цяло движение, малка група във всеки град! Накрая пристигна в Сензени На. Там група от осем човека го взе в един ровър и го закара в тесен каньон, успореден на каньона, в който беше издълбана мантийната шахта. Спуснаха се през гъстия прах до жилищна сграда, вградена под надвисналата над нея стена на каньона; тя беше невидима за спътниците, топлината й излизаше през множество пръснати наоколо отвори, които от космоса щяха да изглеждат като старите нагреватели на Сакс, работещи чрез енергията на вятъра.