— Доколкото си спомням, ти разправяше, че всичко на Земята се разпада.
— Онова, което казах, не означава разпад. Ако тази проклета терапия е достъпна само за богатите, бедните ще се вдигнат на бунт и планетата ще експлодира. Но ако терапията стане достъпна за всички, населението ще се увеличи неимоверно и резултатът ще бъде същия. И в двата случая Земята ще загине! Тя загива сега! Естествено, тръстовете не одобряват това. За бизнеса е ужасно, ако светът се взриви на парчета. Те са уплашени и решават да запазят предишното положение на нещата чрез сила. Хелмут и онези полицаи са само горната, едва видима част на айсберга. Много известни политици смятат, че е необходимо светът да бъде превърнат в единна държава, управлявана от полицията за няколко десетилетия — според тях, това е единственият ни шанс прирастът на населението да се стабилизира без катастрофа. Контрол свише, тъпите му мерзавци.
Отвратен, Франк поклати глава, след това се наведе към екрана, погълнат от информацията, изписана върху него.
Джон го попита:
— Ти подложи ли се на терапията, Франк?
— Разбира се. Остави ме на мира, Джон. Имам много работа.
Южното лято беше по-топло от предишното, което премина, обвито в пясъчната пелена на Голямата буря, но все пак оставаше по-студено от всички лета, откакто се водеше статистиката. Сега бурята продължаваше почти две марсиански години — малко повече от три земни, но Сакс приемаше философски този факт. Джон му се обади в Наблюдателницата Екус и когато спомена студените нощи, които бе преживял, единствените думи, с които му отговори Сакс, бяха:
— Много е вероятно температурите да бъдат ниски през целия период на преобразуване на планетата. Но целта ни е не да постигнем затопляне през определен сезон. Ние желаем условия, при които да оцелеем. Ако можем да дишаме въздуха, хич няма да ме е грижа, дали ще е студено.
Джон отиде в Андърхил и няколко седмици помага на биоинженерния екип да проведе изпитанията с новите снежни водорасли. Андърхил бе пълен с непознати. Повечето бяха млади японци и европейци, които за щастие все още ползваха английски език в общуването помежду си. Буун се настани в една от старите сгради с куполообразен свод, близо до североизточния ъгъл на квадранта. Старият квадрант беше по-малко популярен от булеварда на Надя, по-малък, по-мрачен и голям брой от покритите със сводове помещения бяха използвани за складове. Странно бе да се разхожда сред коридорите, които описваха квадрат, припомняйки си плувния басейн, стаята на Мая, столовата — които сега бяха тъмни, натъпкани с разни кутии. Онези години, когато първите сто колонисти бяха единствените живи същества на Марс. Ставаше му трудно да си припомня как точно бе протекло всичко.
Една вечер, след разходка по залез слънце, тръгна бавно към Андърхил. Изведнъж забеляза две фигури, които се измъкнаха през страничната врата на гаража и се насочиха към един от проходите, където ги очакваше ровър. В движението им имаше нещо прибързано и потайно, затова Джон спря да ги огледа по-добре. Двамата не бяха сложили шлемовете си, затова успя да ги разпознае — бяха Хюстън и Ченг. Бързаха с познатата земна непохватност, нахълтаха в ровъра и го подкараха право срещу него. Джон поляризира предличника си и продължи да върви с наведена глава, като се отклони и малко встрани, за да увеличи разстоянието между себе си и тях. Ровърът потъна в плътен облак прах и внезапно изчезна.
Замислен дълбоко, Джон стигна до вратите на херметизационната камера. Чувстваше се уплашен. Застана неподвижен пред вратата, обмисли положението и когато тръгна, не се насочи към камерата, а към комуникационната конзола, вградена в стената до вратата. Под високоговорителите имаше гнезда с различни размери, той внимателно освободи едно от тях и изчисти прашинките, полепнали по ръба — тези гнезда повече не се използваха — после включи в него модула върху китката си. Продиктува кода на своя компютър и му нареди да включи камерата си и да направи панорамна снимка на стаята му.