— О, толкова много исках да разговарям с теб!
— И аз с теб — отговори тя, въпреки че бе трудно човек да я чуе сред страшната глъчка.
Късно този следобед Джон събра хората от първата стотица, които сега наброяваха почти шестдесет. Те се настаниха в най-високо разположената палатка, откъдето се виждаха другите хора надолу по склона и цялата равнина зад палатките. Насядаха по разпръснатите навсякъде столове, подкрепиха се със сирене, бисквити и червено вино. Джон опря гръб в облегалката на стола си и се огледа. С едната си ръка Аркадий беше обвил раменете на Мая, а с другата — раменете на Надя, тримата се смееха на нещо, което Мая бе казала току-що. Сакс примигваше като бухал от удоволствие, а Хироко сияеше. Джон никога не беше виждал такъв израз на лицето й в ранните години. Истинско престъпление бе да наруши прекрасното им настроение, но подходящо време никога нямаше да настъпи; а настроението щеше да се върне отново. Затова в един от моментите, когато всички бяха притихнали, той високо и ясно се обърна към Сакс:
— Мога да ти кажа кой е отговорен за саботажите.
— Така ли?
— Да. — Джон погледна Хироко в очите. — Това са твоите хора, Хироко.
Тези думи я отрезвиха, макар че все още се усмихваше: но това беше старата й, сдържана, потайна усмивка.
— Не, не — меко възрази тя и поклати глава. — Знаеш, че не бих направила подобно нещо.
— Вярвам, че е така. Но хората ти го правят без твое знание. Всъщност, твоите деца. Работят с Койота.
Очите й се свиха и тя хвърли бърз поглед към палатките надолу.
— Ти ги отгледа, нали? — попита Джон. — Оплоди много свои яйцеклетки и ги отгледа in vitro?
След известно мълчание Хироко кимна с глава.
Цялата група потъна в тишина. Всички наблюдаваха Хироко и Джон. Той продължи:
— Но някои от тях не споделят твоите възгледи. Те имат свой живот, както става с всички деца. Кучешките им зъби са направени от камък, нали?
Хироко сбърчи нос.
— Това са коронки. Композитен материал, не истински камък. Глупава мода.
— И нещо като емблема, отличителен знак. Из планетата има хора, които са я възприели, хора, които са свързани с децата ти и ги подпомагат при саботажите. Някои от тях едва не ме убиха в Сензени На. Водачът ми там имаше каменен кучешки зъб, макар че ми бе необходимо много време да си спомня къде го бях виждал. Приех за чиста случайност факта, че когато камионът падна в шахтата, ние бяхме вътре в нея. Не ги бях предупредил за своето посещение, затова предположих, че всичко е организирано, преди да отида там и те не са знаели, за да спрат изпълнението на плана. Окакура вероятно е слязъл в шахтата с мисълта, че ще бъде размазан като дървеница в името на своята кауза.
След известно време Хироко попита:
— Сигурен ли си?
— В много голяма степен. Дълго време всичко беше страшно объркващо, защото не са само те — паралелно с тяхната дейност се развива още един процес. Но след като си спомних къде за пръв път бях виждал каменен зъб, проучих по-подробно всичко това и открих, че цяла пратка със зъболекарско оборудване от Земята е пристигнала празна през 2044. Цял товарен контейнер е бил разбит и ограбен. Това ме накара да мисля, че съм попаднал на следа. На второ място саботажите продължаваха да се случват на такива места и по такова време, когато никой, включен към комуникационната мрежа, не би могъл да ги извърши. Като например, по времето, когато посетих Мери при богатия на водно съдържание подпочвен слой Маргаритифър. Инсталацията на кладенеца беше взривена. Явно бе, че този акт не е извършен от никой, работещ на обекта, просто не беше възможно. Но тази станция е наистина изолирана и по това време в близост около нея нямаше никакви хора. Следователно трябваше да е някой извън комуникационната мрежа. Затова си помислих за вас. — Той извинително повдигна рамене. — Когато провериш всичко, ще се убедиш, че е невъзможно половината от саботажите да са били извършени от човек, включен в мрежата. А в другата половина от случаите някой с каменен зъб обикновено е бил забелязван в близост до мястото на саботаж. Реших, че сте вие, възложих на компютъра си да анализира ситуацията, вследствие на което стана ясно, че три четвърти от случаите са били в южното полукълбо, тоест в кръг с диаметър три хиляди километра и център, разположен в източната част на Маринерис. Теренът, който обхваща този кръг, е планински, силно нагънат, неравен, в него има много селища, но въпреки това сметнах, че по пътя на логиката това е единственото място, където могат да се укрият саботьорите. А всички ние години живеехме с убеждението, че именно натам сте се насочили ти и твоите хора, когато напуснахте Андърхил.