— Другарят Брежнев изглежда по-зле, отколкото очаквах.
— Да, така е. Не му помогна много това, че остави цигарите — Андропов бръкна в джоба на сакото си за пакета „Марлборо“. На заседанията на Политбюро вече избягваха да пушат от уважение към Леонид Илич, а на председателя на КГБ му се бе допушило много. — Какво друго?
— Мина в забележително колективен дух. Очаквах повече разногласия и спорове.
На „Дзержински“ 2 разузнавачите обсъждаха много по-разпалено, особено когато ставаше дума за оперативни планове.
Те всички са предпазливи играчи, Алексей. Хората с много власт обикновено са такива и така трябва да бъде. Но често не предприемат никакви действия, тъй като се страхуват от всичко ново и различно.
Андропов съзнаваше, че страната му се нуждае от нещо ново и различно и се питаше какви ли трудности ще трябва да преодолее, за да го постигне.
— Но, другарю председател, нашата операция…
— Това е друго нещо, полковник. Когато усетят, че са застрашени, действат. Те се страхуват от папата. И вероятно са прави. Не мислиш ли?
— Другарю председател, аз съм само един полковник. Аз служа. Не управлявам.
— Продължавай в същия дух, Алексей. Така е по-безопасно.
Андропов се настани в колата и веднага потъна в мислите си.
Един час по-късно Зайцев беше към края на работния ден и очакваше да си тръгне, когато полковник Рождественски се появи до него без предупреждение.
— Капитане, изпрати това съобщение незабавно до София — замълча за миг. — Някой друг чете ли телеграмите?
— Не, другарю полковник. Идентификационният номер означава, че трябва да минава само през мен. Заповедта за това е в другата папка.
— Добре. Ще продължиш по същия начин и занапред — каза полковникът и му подаде бланката.
— На вашите заповеди, другарю полковник.
Зайцев не го изчака да излезе и се захвана с шифроването, тъй като времето до края на работния ден едвам щеше да му стигне.
СВРЪХСЕКРЕТНО
НЕЗАБАВНО И СПЕШНО
ОТ: КАБИНЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, ЦЕНТЪРА, МОСКВА
ДО: РЕЗИДЕНТА, СОФИЯ
ОТНОСНО: ОПЕРАЦИЯ 15-8-82-666
ОПЕРАЦИЯТА ОДОБРЕНА. СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА ОЧАКВАНО ОДОБРЕНИЕ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТБЮРО. ПРОДЪЛЖАВАЙ ПОДГОТОВКАТА НА ОПЕРАЦИЯТА.
Зайцев изчака да изтече по телекса, след това изпрати по куриер копието до най-горния етаж. После си тръгна, вървейки по-бързо от обикновено. На улицата извади пакета с цигари, за да запали една, преди да се качи на ескалатора в метрото. Погледна висящия от тавана часовник. Явно беше бързал повече от необходимото. Пропусна влака, отваряйки пакета с цигари като извинение, в случай че някой го наблюдаваше, макар че ако беше така, вече можеше да смята себе си за мъртъв. От тази мисъл ръцете му се разтрепериха, но беше късно. Следващият влак пристигна точно навреме и той се качи във вагона, смесвайки се с петнайсетина други трудещи се…
Ето го и него. С разкопчан шлифер четеше вестник и се държеше с другата ръка за хромираната дръжка.
Зайцев се отправи натам. В дясната си ръка държеше втората бележка, която извади от пакета с цигари. Да, съвсем ясно се виждаше, че мъжът е със зелена вратовръзка, защипана с игла от жълт метал. Кафяв костюм, чиста бяла риза, която от пръв поглед си личеше, че е скъпа, със съсредоточено във вестника лице. Човекът не се оглеждаше. Зайцев си приближи още малко.
Едно от нещата, на които Ед Фоли бе обучаван във Фермата, беше как да усъвършенства периферното си зрение. С подходящи упражнения човешките очи можеха да разширят полезрението си, за което непосветените дори не подозираха. В школата на ЦРУ той се беше научил да забелязва номерата на сградите, без да обръща глава. Беше като при карането на велосипед. Веднъж като се научиш, го можеш, стига да се концентрираш, когато се наложи. И така забеляза, че някой се приближава бавно към него — бял мъж, среден на ръст, кафяви очи и кестенява коса, която се нуждаеше от подстригване, неугледни дрехи. Не можеше да види лицето му достатъчно ясно, за да го запомни и за да може да го разпознае. Славянски черти, това беше всичко. Безизразно, но очите определено гледаха към него. Фоли не позволи дишането му да промени ритъма си, макар че сърцето му заби с един-два удара по-бързо.
„Хайде, Иван. Сложил съм шибаната вратовръзка, точно както искаше.“ Беше се качил от спирката близо до сградата на КГБ. Така че този тип трябва да беше шпионин. Изглежда, не беше капан. Ако е човек на Второ главно, щяха да организират нещата по друг начин. Така се набиваше прекалено на очи, беше твърде аматьорско, не по начина, по който би действал КГБ. Щяха най-малкото да го направят на друга спирка на метрото.