Засвири тръба. Видя белите кепета на пехотинците, които едвам се показваха над каменния парапет около плоския покрив на сградата. Беше на отсрещната страна на улицата, точно до старата църква, натъпкана от КГБ с електронни устройства.
„Ето“, помисли си той, зяпайки натам с още неколцина минувачи върху разбития тротоар.
Да, видя го. Флагът беше обърнат наопаки, тъй като първо се показаха червените и белите хоризонтални ивици, а не синият квадрат със своите петдесет бели звезди. Флагът бе издигнат наобратно! Не можеше да има никакво съмнение. В този вид той се плъзна чак до пърха на пилона.
„Значи, изпълниха искането ми.“ Зайцев бързо се отдалечи до края на пресечката и сви надясно, след това още веднъж надясно и се върна до метрото, пъхна монетата от пет копейки в прореза и се качи на влака за площад „Дзержински“.
Изведнъж махмурлукът му изчезна като с магическа пръчица. Усети го едва след като излезе с ескалатора до улицата.
„Американецът иска да ми помогне — каза си служителят от комуникациите. — Те ще ми помогнат. Вероятно ще успея да спася живота на полския свещеник.“ Тази мисъл му вдъхна сили, докато влизаше в Центъра.
— Сър, що за идиотщина беше това? — обърна се артилеристът, сержант Дрейк, към Доминик Корсо малко след като обърнаха знамето и го издигнаха както трябва.
— Нямам право да ти кажа, сержант — бе единственото, което Корсо можа да изрече, макар че очите му издаваха повече.
— Ами сега, сър, как да го обясня?
— Не е нужно да обяснявате, сержант. Просто някой е допуснал тъпа грешка, а ти си я поправил.
— Вие твърдите така, г-н Корсо.
Сержантът трябваше да обясни на пехотинците какво се бе случило. Той щеше да им даде обяснението, което току-що бяха дали на него, но по много по-профански начин. Ако някой от морските пехотинци го попиташе какво става, той щеше да отговори, че така са му наредили от посолството и че полковник Д’Амичи трябва да се оправя с тях. По дяволите, щеше да натопи Корсо пред полковника. Двамата бяха италианци и щяха да се разберат, надяваше се сержантът от Хелъна, Монтана. Ако ли не, полковник Д’Амичи щеше да им съдере задниците.
Зайцев седна на мястото си, след като освободи майор Добрик. Сутрешният поток от съобщения не беше толкова натоварен и той започна нормално работата си. След четирийсет минути нещата се промениха.
— Другарю майор — стресна го познат глас.
Зайцев се обърна, за да погледне полковник Рождественски.
— Добро утро, другарю полковник. Имате нещо за мен?
— Това — Рождественски му подаде бланката. — Моля, изпратете я незабавно с единичен код.
— На вашите заповеди. С копие за вас?
— Правилно — кимна Рождественски.
— Предполагам, че е позволено да ви го изпратя чрез вътрешен куриер?
— Да, разбира се.
— Благодаря. Ще го имате след няколко минути.
— Добре — каза Рождественски и излезе.
Зайцев погледна съобщението — беше съвсем кратко. Шифроването и изпращането отне само петнайсет минути.
СВРЪХСЕКРЕТНО
НЕЗАБАВНО И СПЕШНО
ОТ: КАБИНЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, ЦЕНТЪРА, МОСКВА
ДО: РЕЗИДЕНТА В СОФИЯ
ОТНОСНО: ОПЕРАЦИЯ 15-8-82-666
ОДОБРЕНИЕТО ЗА ОПЕРАЦИЯТА СЕ ОЧАКВА ДНЕС, ЧРЕЗ КАНАЛИТЕ, ЗА КОИТО ГОВОРИХМЕ НА СРЕЩАТА. ДОКЛАДВАЙ, КОГАТО УСТАНОВИШ ПОДХОДЯЩИТЕ КОНТАКТИ.
А това означаваше, че се дава ход на операция 666. Предния ден тази новина щеше да смрази кръвта му, но не и днес. Днес той знаеше, че ще може да направи нещо, с което да им попречи. Ако се случеше нещо лошо, вината щеше да е на американците. Това променяше значително нещата. Сега трябваше да измисли как да установи с тях редовен контакт…
На горния етаж Андропов разговаряше с министъра на външните работи.
— Е, Андрей, как ще действаме?
— Обикновено нашият посланик се среща с първия им секретар, но от съображения за сигурност може да измислим друг начин.