„Какво да правя? — питаше се Зайцев. — Какво да им поискам?“
Пари? ЦРУ сигурно плащаше много на своите шпиони — повече, отколкото той щеше да е в състояние да похарчи. Лукс, който дори не можеше да си представи. Видео! Тъкмо бяха започнали да ги продават в Русия, главно унгарско производство по западен лиценз. Най-големият проблем щяха да са касетите — особено много се търсеха порнографските. Някои от колегите му в КГБ говореха за това. Зайцев никога не бе гледал такива филми, но беше любопитен както повечето мъже. Съветският съюз се ръководеше от консервативни хора. Може би членовете на Политбюро бяха прекалено стари, за да се интересуват от секс, и смятаха, че и младите хора не се нуждаят.
Тръсна глава. Стига! Трябваше да реши какво да каже на американеца в метрото. Това беше задача, която щеше да обмисли, докато дъвче обяда си в стола на КГБ.
Глава 15
МЯСТОТО НА СРЕЩАТА
От Мери Пат се очакваше понякога да посещава посолството, да поговори със съпруга си по семейни въпроси или да напазарува от специалните доставки. Когато идваше, се издокарваше повече, отколкото за московските улици — с елегантни дрехи, добре сресана коса, пристегната по младежки с панделка, гримирана — така че когато влизаше с колата в двора на посолството, да изглежда като вятърничава американска блондинка. Усмихваше се на себе си. Харесваше й да си играе на типична блондинка, а и всяко нещо, което я правеше да изглежда тъпа, бе от полза за прикритието й.
И така тя се втурна към входната врата, махна безгрижно на винаги учтивите морски пехотинци и се мушна в асансьора. Завари съпруга си в кабинета му.
— Здравей скъпа — поздрави я Ед, надигна се от стола и я целуна, след което се отдръпна, за да я огледа. — Изглеждаш фантастично.
— Много полезна маскировка.
Беше й послужила в Иран, особено по време на нейната бременност. В оная страна не се отнасяха с голямо уважение към жените, но изпитваха странно страхопочитание към бременните. Установи го точно преди да се измъкнат от там завинаги. Беше място, за което не съжаляваше ни най-малко.
— Страшна си, бейби, липсват ти само сърф и готин плаж, може би Бонзайският тръбопровод.
— Ех, Ед, звучи много тръбно, а и Бонзай е на Хаваите, глупчо. — След това смени тона. — Наопаки ли вдигнаха флага?
— Да. Камерите не са уловили на улицата никой, който да проявява любопитство към това. Но може да се наблюдава и от долната улица, а камерите нямат такъв обхват. Ще разберем, ако нашият приятел ми пусне съобщение в джоба довечера, докато се прибирам вкъщи.
— Как реагираха пехотинците? — попита тя.
— Интересуваха се защо го правим, но Дом не им каза нищо. Той също не знае.
— Доминик е добър шпионин — отбеляза Мери Пат.
— Ритър го харесва — спомни си Фоли, извади телеграма от чекмеджето и я подаде на жена си.
— Мамка му — каза тя, след като я прочете бързо. — Папата? Тия мръсни копелета искат да убият папата? — Мери Пат невинаги говореше като калифорнийска блондинка.
— Не разполагаме с информация, която да го потвърждава, но очакват от нас да разберем как стоят нещата.
— Изглежда ми подходяща задача за ДЪРВАРЯ. Това бе техният агент в партийния Секретариат.
— Или за КАРДИНАЛА? — поколеба се Ед.
— Още не сме влизали в контакт с него — отбеляза Мери Пат, но явно скоро щеше да им се наложи.
Те проверяваха всяка вечер апартамента му за уговорената сигнализация от светло и тъмно в дневната. Домът му се намираше близо до техния, а връзката с него бе установена като начало с листче хартия върху една от уличните лампи. Поставянето на този знак бе работа на Мери Пат. Тя винаги водеше със себе си и малкия Еди, вече десетина пъти.
— Тази работа за него ли е? — попита тя.
— Президентът иска да знае — каза съпругът й.
— Щом е така. — Само че КАРДИНАЛА беше най-важният им агент и не трябваше да рискуват с него, освен ако положението не стане наистина критично. А и той при всички случаи щеше да ги информира по своя инициатива, ако научеше нещо такова. — Ще се въздържаме, докато Ритър не каже обратното.