— Докладваме на началството. Тук информират веднага сър Базил, а аз се обаждам на адмирал Гриър. Обикновено по безопасния телефон.
— Като онзи горе?
— Точно така. Понякога изпращаме съобщението по безопасен факс, а когато е много спешно, заминава с дипломатически куриер, особено ако не можем да разчитаме на системите за кодиране.
— Колко често се случва?
— Откакто съм тук, не се е случвало, но не аз взимам решенията за това. Дипломатическата поща пътува осем или девет часа. Значително по-бързо, отколкото навремето.
— Мислех, че онази телефонна джаджа горе е напълно безопасна.
— Е, някои от нещата, които ти правиш, също са почти перфектни, но все пак полагаш и допълнителни грижи, нали така? При нас е същото.
— А каква е целта? Имам предвид чисто теоретично. — Засмя се на собствената си находчивост.
— Маце, бива те да задаваш въпроси. Да приемем, че сме узнали нещо за техния ядрен арсенал от агент, който е много вътре в нещата, нещо от изключителна важност. Ако го излъчим по ефир, може да издадем агента на опозицията. Затова го пращаме по пощата. Най-важното в тази игра е да опазиш източниците.
— Защото, ако те идентифицират агента…
— Мъртъв е. При това ще умре по доста неприятен начин. Твърди се, че веднъж хвърлили един тип в пещта жив и го заснели на филм за назидание на другите, както би казал Волтер.
— Никой не върши вече подобни неща! — възрази Кети.
— В Ленгли работи един тип, който твърди, че е гледал филма. Името на нещастното копеле било Попов, офицер от ГРУ, който работел за нас. Шефовете му не останали никак доволни.
— Сериозно ли говориш? — продължи да настоява Кети.
— Като сърдечен удар. Предполага се, че са излъчвали филма в Академията на ГРУ като предупреждение да не преминават границата. Не бих казал, че е най-добрият педагогически метод, но както вече ти споменах, познавам тип, който е гледал филма. Както и да е. Това е една от причините да пазим източниците си.
— Трудно е за вярване.
— Наистина ли? Имаш предвид толкова трудно, като да повярваш, че един хирург ще прекъсне операция, за да отиде да обядва и да пие бира?
— Да… точно така.
— Живеем в несъвършен свят, маце.
Той се задоволи само с тези думи. Кети разполагаше с цял уикенд да обмисли всичко, а той щеше да поработи върху книгата за Холси.
В Москва усилено жестикулираха.
„Кога ще съобщиш в Лен[гли]?“ — попита тя.
„Не знам още“ — отвърна той.
„С куриер — предложи тя. — Може да стане опасно.“
Ед кимна одобрително.
„Ри[тър] ще се развълнува.“
„Няма начин — съгласи се тя. — Искаш ли да уредя срещата?“
„Твоят руски е много добър“ — прие той.
Този път тя кимна. Говореше великолепен литературен руски, който можеше да се чуе само сред най-образованите тук, и Ед беше наясно с това. Средният съветски гражданин не би повярвал, че чужденец може да знае езика му така добре. Когато беше на улицата или разговаряше с продавач, тя никога не издаваше това умение, а по-скоро използваше тромави фрази. Обратното би направило впечатление, което щеше да навреди на прикритието й, дори повече от русата й коса и американските маниери.
„Кога?“ — беше следващият й въпрос.
„Иван казва ут[ре]. Ще се справиш ли?“
Тя се потупа по бедрата и му хвърли закачлива усмивка, което трябваше да се разбере като залагам си задника.
Фоли обичаше жена си всеотдайно, което отчасти се дължеше на уважението към страстта й към играта, в която участваха и двамата. По-готина жена не можеше да се намери дори на кастинг в киноцентъра „Парамаунт“. Довечера ще се любят. Правилото в бокса беше никакъв секс в нощта преди битката, но при Мери Пат важеше обратното правило, а ако микрофоните в стените забележеха това, майната им, помисли си главният агент, усмихвайки се закачливо на свой ред.
— Кога тръгваш, Боб? — попита Гриър заместник-директора на операциите.
— В неделя. Летя до Токио, а оттам — за Сеул.
— Добре че заминаваш ти. Мразя дългите полети — каза заместник-директорът на разузнаването.
— Какво толкова, опитваш се да спиш през повечето време — Ритър беше цар в тия работи. Щеше да участва в конференция за Северна Корея и китайците, които безпокояха и него, и южнокорейците. — Пък и нищо не се случва в моята дирекция в момента.
— Хитро от твоя страна да се чупиш точно сега, когато президентът ще ми съдере задника заради папата — каза му Мур.
— Съжалявам за това, Артър — отвърна Ритър с иронична усмивка. — В мое отсъствие нещата ще движи Майк Бостък, бивш оперативен агент и специалист по Съветите и Централна Европа.