И двамата познаваха и харесваха Бостък, той си падаше малко каубой и на Капитолия му нямаха доверие, което всички смятаха за много жалко. Каубоите ставаха за някои неща — като Мери Пат Фоли например.
— Още не знаем нищо за заседанието на Политбюро, така ли?
— Не, Артър. Може да са обсъждали обикновени теми. Както знаеш, те невинаги се събират, за да подготвят следващата ядрена война.
— Ами — изкиска се Гриър. — Те смятат, че правят тъкмо това. Господи как ги друса параноята тия копелета.
— Още ли обмисляш твоята операция „ЧЕРВЕНАТА МАСКА НА СМЪРТТА“, Робърт?
— Нищо конкретно засега. Хората, с които споделих… Мамка им, Артър, казваш им да излязат извън клишетата, а те създават нови клишета.
— Не разполагаме с кой знае колко предприемчиви типове тук. Правителствено учреждение. Писарушки. Винаги са против съзидателното мислене. А в това се състои нашата работа — подчерта съдия Мур. — Как можем да ги променим?
— Малцина от хората ни имат мозък в главите си. По дяволите, аз имам един в моя екип — той дори не знае какво е клише.
— Райън ли? — попита Ритър.
— Да, той е един от тях — потвърди Джим Гриър.
— Той не е един от нас — веднага възрази заместник-директорът по операциите.
— Боб, не може да искаш и двете неща едновременно — зачука го заместник-директорът на разузнаването. — Или предпочиташ хората, които мислят като бюрократи, или ония с нестандартно мислене. Райън познава правилата. Служил е в морската пехота и знае какво е да се подчиняваш на заповеди. Освен това много скоро ще е най-добрият ми аналитик — Гриър замълча за миг. — Той е най-способният млад служител, когото съм срещал през последните години. И не разбирам, Робърт, защо му имаш зъб.
— Базил го харесва — намеси се Мур в разговора, — а Базил обикновено не се лъже.
— Следващия път, когато се видя с Джак, ще го осведомя за „ЧЕРВЕНАТА МАСКА“.
— Наистина ли? — попита Мур. — Това е нещо извън задълженията му.
— Артър, той разбира икономиката най-добре от всички тук. Не го назначих в икономическата секция само защото е прекалено умен да го ограничавам. Боб, ако искаш да подкопаеш Съветския съюз без война, единственият начин е да ги подкопаеш икономически. Райън натрупа купища пари, тъй като е много печен в тия работи. Казвам ти, той може да отдели плявата от зърното. Нищо чудно да измисли и начин как да изгори цяла нива с пшеница. Както и да е, с какво може да ти навреди? Твоят проект е изцяло теоретичен, нали така?
— Е? — обърна се шефът на ЦРУ към Ритър.
В края на краищата Гриър беше прав.
— Добре, де, както кажете, по дяволите — предаде се заместник-директорът на операциите. — Само да не се раздрънка пред „Вашингтон Поуст“. Не бива тая идея да се разгласява. Конгресът и печатът ще паднат.
— Джак да се раздрънка пред пресата? — попита Гриър. — Абсурд. Той никога не се докарва пред когото и да било, включително пред нас. Мисля, че е човек, на когото може да се разчита. Целият руски КГБ не притежава достатъчно твърда валута да го купи. Дори за себе си не мога да твърдя подобно нещо — пошегува се той.
— Няма да забравя това, за което се изпусна, Джеймс — подсмихна се Ритър.
Подобни шеги се ограничаваха само до Седмия етаж в Ленгли.
Универсалните магазини си приличат навсякъде по света, а ГУМ беше нещо като „Мейси“ в Ню Йорк. Теоретично — мислеше си Ед Фоли, докато влизаше през централния вход. Точно колкото Съветският съюз беше само на теория доброволен съюз на републики, а Русия само на теория имаше конституция, която стоеше над волята на Комунистическата партия на Съветския съюз. Само на теория съществува и великденско зайче, каза си той, оглеждайки се наоколо.
Взеха ескалатора до втория етаж — ескалаторът беше от най-старите модели, с дървени стъпала вместо металните, които отдавна се използваха на Запад. Щандът за кожени изделия беше по-навътре и от пръв поглед можеше да се каже, че изборът на мястото е добър.
Най-хубавото бе, че Иван носеше същите дрехи като в метрото. „Вероятно е най-хубавият му костюм“ — каза си Ед. Ако е така, най-добре да се чупи на Запад час по-скоро.
Като се изключеше долнопробното качество на стоките, универсалният магазин в Москва беше като всички останали, макар че тук щандовете представляваха почти отделни магазини. Но техният Иван беше умник. Той беше избрал за срещата място, където се продаваха качествени стоки. От хилядолетия Русия беше страна със сурови зими, където и слоновете се нуждаеха от кожени палта, а тъй като двадесет и пет процента от човешката кръв отива в мозъка, хората тук не можеха да минат без шапки. Сносните кожени шапки, които се продаваха тук, имаха доста неопределена форма, но със сигурност предпазваха мозъка от замръзване. Най-добрите бяха от мускусен воден плъх. Норка и самур продаваха в най-скъпите магазини, а до тях имаха достъп само съпругите и метресите на партийните шефове. Благородният мускусен воден плъх беше блатно същество, което смърдеше — е, по някакъв начин успяваха да премахнат миризмата от кожата, за да не объркат притежателя на шапката с кофа за смет, — но космите бяха много фини и топлеха страшно. Въобще беше плъх с голямо П. Но не това беше най-важното.