Той се нуждаеше от помощта на Джим Гриър. Адмиралът често се отнасяше с него като със собствен син — неговият беше загинал във Виетнам, както Райън научи впоследствие, което го предразполагаше да обсъжда понякога с него проблемите си. Със сър Базил Чарлстън не беше така близък, а със Саймън бяха почти връстници и имаха еднакъв опит. А и проблемът беше от такова естество, че човек не можеше да го разнищи сам. Искаше му се да може да го обсъди с жена си — докторите бяха умни, но не бе позволено, а и Кети не познаваше обстановката достатъчно добре, за да разбере заплахите. Не, тя бе израснала в по-привилегирована среда, дъщеря на милионер с луксозен апартамент на „Парк Авеню“, най-реномираните училища, собствен автомобил за шестнадесетия й рожден ден и всички екстри на живота, който бе твърде далече от обхвата на оръжие. За разлика от Джак. Неговият баща беше ченге в криминалното следствие. И макар да не носеше работа вкъщи, Джак бе задавал достатъчно въпроси, за да разбере, че в истинския свят дебнат непредвидими опасности и че някои хора не разсъждават и не постъпват като нормалните хора. Наричаха ги Лошите и те можеха да бъдат много лоши. Никога не бе живял без съвест. Дали я бе придобил в детството си или в католическото училище, или я беше наследил, Джак не знаеше. Знаеше само, че да се нарушават правилата е лошо нещо, но знаеше също, че правилата са продукт на разума, а разумът бе най-висшето нещо, така че правилата можеха да се нарушават, ако имаш добра, ама дяволски добра причина за това. Наричаха го преценка, а пехотинците, колкото и да бе странно, се научаваха да правят преценки. Човек преценяваше обстановката, обмисляше възможностите за действие и взимаше решения. Понякога се налагаше да се реагира почти мигновено. Затова плащаха на офицерите повече, отколкото на сержантите, макар че бе препоръчително да се вслушваш в съвета на своя сержант-артилерист.
Но Райън не разполагаше с нито една от тези възможности в момента и това бе лошата новина. Добрата новина беше, че засега не се забелязваше непосредствена заплаха. Не трябваше да забравя обаче, че се намира в среда, където заплахите не винаги се забелязваха, а работата му бе да ги открие, като сглоби парченцата от наличната информация. Но дори и те липсваха засега. Само предположения, които трябваше да нагоди към мисленето на хора, които не познаваше и никога нямаше да види и за които само бе чел в документи, написани от други хора, които също не познаваше. Беше като да си лоцман на един от корабите на Христофор Колумб и да си мислиш, че там, в далечината, има суша, но не знаеш къде е и кога ще доплаваш до нея, а само се надяваш на Господа да не се случи през нощта по време на буря и сушата да не е скалист риф, който да изтърбуши дъното на кораба. Собственият му живот не бе в опасност. Но както предишната му професия го бе научила да се отнася с парите на клиентите си като със свои, така сега трепереше за живота на другите хора като за живота на собствените си деца.
От тук идваше и тръпката. Можеше да звънне на адмирал Гриър, но във Вашингтон бе още рано и не можеше да си позволи да безпокои шефа си. Още повече, че нямаше какво да му съобщи, а само щеше да му зададе няколко въпроса. Така че се облегна на стола и се вторачи в компютърния екран, търсейки нещо, което не беше там.
Глава 17
НАТОВАРЕНО ДВИЖЕНИЕ
В кабинета си Ед Фоли написа следното съобщение:
СПЕШНО
ДО: ЗДО/ЦРУ
ПОЛУЧАТЕЛ: ДЦРУ, ЗДР
ОТ: ГА, МОСКВА
ТЕМА: ЗАЕК
ТЕКСТ, КАКТО СЛЕДВА:
ИМАМЕ ЗАЕК, ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК, ТВЪРДИ, ЧЕ Е ОТ КОМУНИКАЦИИТЕ В КГБ. ОЦЕНКА: ДОСТОВЕРЕН 5/5.
СПЕШНО ИСКАНЕ ЗА НЕЗАБАВНО ИЗВЕЖДАНЕ ОТ ЧЕРВЕНАТА ЗЕМЯ.
ПРАТКАТА ВКЛЮЧВА ЗАЕКА, ЖЕНА МУ И ДЪЩЕРЯ (3 ГОДИНИ).
ПРИОРИТЕТ 5/5.
КРАЙ
„Ето, съобщението е достатъчно сбито“ — помисли си Фоли. Колкото по-кратко, толкова по-добре, защото така се ограничаваше възможността противниковата страна да разбие шифъра и да разбере съдържанието, ако й попаднеше в ръцете.
Но единствените ръце, които щяха да го докоснат, бяха в ЦРУ. Залагаше много на това оперативно послание. Коефициентът пет от пет означаваше, че важността на информацията, предполагаемата й достоверност и спешността на предлаганата операция бяха от най-високото ниво 5. Същата бе оценката му за надеждността на субекта. Четири аса — такива съобщения не се изпращаха всеки ден. Това бе класификация, достойна за посланията на Олег Пенковски или на самия КАРДИНАЛ, а те бяха „горещи“ като току-що сварен картоф. Замисли се за миг дали преценката му бе вярна, но Ед Фоли се беше научил да се доверява на инстинктите си. Обикновено мненията му съвпадаха с тези на жена му, а тя притежаваше наистина остър инстинкт. Техният Заек — жаргон, употребяван в ЦРУ за човек, който иска да се измъкне бързо от страната си, твърдеше, че притежава много важна информация и по всичко изглеждаше, че е вярно. Той беше беглец по съвест, а това го правеше надежден. Ако КГБ се опитваше да внедри свой човек, щеше да го посъветва да поиска пари, тъй като комитетът смяташе, че това е манталитетът на бегълците, а ЦРУ не правеше нищо да опровергае тази представа.