— Аз съм американски дипломат, акредитиран от нашето правителство. Веднага ме заведете до посолството.
Сел кипеше от яд вътрешно, но не се издаде. Петгодишната му работа като оперативен агент току-що бе приключила. И всичко това заради някакъв тъпанар и второкласен агент, който доставяше второкласна информация за третокласни комунистически военновъздушни сили. Мамка му!
— Първо вие ще дойдете с мен — нареди Андраш и посочи с пистолета си: — Натам.
Самолетът от полет 747 НА „Пан Ам“ кацна на летище „Кенеди“ половин час по-рано благодарение на благоприятния попътен вятър. Кокс мушна книгите си в куфарчето и стана от мястото си. Успя да слезе пръв, за което му помогна малко и стюардесата. Стигна на бърз ход до митницата. Дипломатическото му куфарче говореше само за себе си. След деветдесет минути той се бе разположил на задната седалка на такси и пътуваше към Държавния департамент във Фоги Ботъм. Влезе в сградата, където разпредели съдържанието на куфарчето по съответните направления. Връчи писмото от Фоли на куриер, който веднага го отнесе до Ленгли, там също го придвижиха по най-бързия начин.
Съобщението бе отнесено на ръка в МЕРКУРИЙ, комуникационния център на ЦРУ, където бе разшифровано и принтирано и доставено по човек на Седмия етаж. Оригиналът бе пъхнат в торбата за горене, без да оставят копие, а електронният вариант бе записан на дискета и прибран в архива.
Майк Бостък беше в кабинета си. Като видя върху плика, че съобщението е от Москва, реши, че всичко останало може да почака. Прочете го и веднага разбра, че е прав, но след като погледна часовника си, му стана ясно, че Боб Ритър вече прелита над източната част на Охайо със самолета на японските авиолинии. Затова звънна на съдия Мур вкъщи и го помоли да дойде до управлението. Мърморейки, шефът на ЦРУ се съгласи, като нареди на Бостък да извика и Джим Гриър. И двамата живееха наблизо и пристигнаха в разстояние на осем минути.
— Какъв е проблемът, Майк? — попита Мур още с пристигането.
— От Фоли. Изглежда, разполага с нещо интересно. Каубой или не, Бостък беше човек, който си разбираше от работата.
— Мамка му — изпсува шефът на ЦРУ. — Боб вече е заминал.
— Да, сър, преди час.
— Какво става, Артър? — попита адмирал Гриър, който се появи в евтина риза за голф.
— Имаме си Заек — каза Мур и му подаде съобщението.
Гриър го прочете внимателно.
— Това може да се окаже доста любопитно — каза той, след като помисли за миг.
— Да, може — отвърна Мур на заместник-директора по операциите. — Майк, докладвай.
— Фоли смята, че е важно. Ед е добър оперативен агент, жена му също. Иска да го измъкнем заедно със семейството му възможно най-скоро. Мисля, че трябва да се доверим на инстинктите му, съдия.
— Проблеми?
— Въпросът е как да го организираме. Обикновено оставяме на хората на терена да решат, освен ако не измислят някоя лудория, но Ед и Мери са печени в тия работи. — Бостък си пое дъх и погледна през прозореца към река Потомак зад паркинга за шефовете. — Съдия, Ед смята, че този тип разполага с важна информация. Не може да не му повярваме. Явно Заекът е много вътре в нещата и иска да се чупи от града. Прибавянето на жена му и на дъщеричката им към пратката доста усложнява нещата. Но няма как, налага се отново да се доверим на инстинктите на персонала на терена. Би било чудесно да използваме оня тип като агент и да черпим от него информация за по-дълго време, но по някаква причина Ед смята, че той разполага с нещо, което искаме да знаем.
— Защо не може да ни каже повече? — попита Гриър, все още държейки съобщението.
— Ами възможно е да има ограничения във времето, а може да няма доверие на куриерите, опасявайки се да не изтече нещо до противника. Не знам с какво разполага оня тип, но е факт, че Ед не се е доверил на обичайните канали за връзка, а това, господа, само по себе си е послание.
— Значи, смяташ, че трябва да удовлетворим искането? — попита Мур.
— А какво друго, по дяволите, може да направим?
— Добре. Одобрявам — каза официално шефът на ЦРУ. — Уведоми го незабавно.
— Да, сър — каза Бостък и излезе от стаята. Гриър се захили.
— Боб ще се изяде от яд.
— Какво ли толкова важно може да има, че Фоли ще заобиколи обичайната процедура? — зачуди се Мур на висок глас.
— Трябва да почакаме малко и ще разберем.