— Той твърди, че винаги го слуша. Нали знаеш, че тук мъжете обичат да командват.
— При теб тоя номер не минава — въздъхна главният агент.
По много причини и не на последно място това, че тя бе мъжкарана.
— Аз не съм рускиня, Ед.
— Добре, какво друго каза?
— Не се доверява на комуникациите ни. Смята, че някои от системите са компрометирани.
— Мили Боже! — той замълча. — Още добри новини?
— Причината, поради която иска да напусне страната, е, че КГБ се готвел да убие някого, който по думите му не заслужавал да умре.
— Каза ли кой е той?
— Не и докато не задиша свободния въздух. Но има и добра новина. Жена му си пада по класическата музика. Трябва да открием добър диригент в Унгария.
— Унгария?
— Мислих за това миналата нощ. Най-подходящото място, откъдето да го измъкнем. Това е районът на Джим Сел, нали?
— Да. — И двамата познаваха Сел от времето на своето обучение във Фермата на ЦРУ в Тайдуотър, Вирджиния, встрани от магистрала 64 и на няколко километра от Уилямсбърг. — Винаги съм смятал, че заслужава да работи на по-добро място — Ед се замисли за няколко секунди. — Значи от Унгария през Югославия, така ли смяташ?
— Винаги съм знаела, че си умен.
— Добре… — Очите му се вторачиха в стената, докато мозъкът му продължаваше да работи. — Да, можем да опитаме.
— Ще носиш червена вратовръзка в метрото. Той ще ти пъхне съобщение за мястото на срещата, уреждаме всичко и измъкваме Заека от града заедно с майка Зайка и малкото Зайче. О, това ще ти хареса, той нарича дъщеричката си зайчик.
— Флопси, Мопси и Котънтейл? — изпробва Ед чувството си за хумор.
— Харесва ми. Ще наречем операцията БЕАТРИКС — предложи тя.
И двамата бяха чели „Заека Питър“ на госпожа Потър. Кой не я е чел?
— Сега проблемът е да получим одобрение от Ленгли. Ако не можем да се доверим на обичайните канали за комуникация, координирането на операцията ще е много тежко.
— Никога не са споменавали във Фермата, че тази работа е лека. Спомни си какво ни казваше Джон Кларк. Бъдете гъвкави.
— Да, точно така. — Той въздъхна дълбоко — При ограниченията в комуникациите ще означава, че трябва да планираме и да изпълним всичко тук, на място, без помощта на Ленгли.
— Ед, предполага се, че нещата и бездруго стоят по тоя начин. Ленгли най-много да каже, че не може да направим това, което сме замислили — което в крайна сметка бе задължението на всяко ръководство по света.
— На чии комуникации можем да се доверим?
— Заекът каза, че британците имат нова система, в която не са проникнали още. Дали са ни останали еднократни кодове някъде тук?
Главният агент поклати глава.
— Аз поне не знам. — Фоли вдигна телефонната слушалка и набра съответния номер. — Майк? На работа ли си днес? Какво ще кажеш да се отбиеш за малко? Благодаря.
Ръсел пристигна след няколко минути.
— Здрасти, Ед, здравей, Мери. Какво правите тук днес?
— Имам въпрос.
— Казвай.
— Разполагаме ли с еднократни кодове?
— Защо питаш?
— Падаме си по извънредните мерки за сигурност — отговори тя.
Този преднамерено „небрежен“ отговор не свърши работа.
— Да не искате да кажете, че системите не са сигурни? — попита Ръсел, прикривайки трудно тревогата в гласа си.
— Има причини да смятаме, че някои от шифровъчните системи не са напълно сигурни — уведоми Ед свързочника на посолството.
— Мамка му — той си пое въздух и след това добави с известно неудобство: — Извинявай, Мери.
Тя се усмихна.
— Няма нищо, Майк. Не знам значението на думата, но съм я чувала и преди.
Ръсел не схвана много шегата. Разкритието преди това беше прекалено шокиращо за него и в момента не му беше до шеги.
— Какво повече можете да ми кажете за това?
— Засега нищо, Майки — отвърна главният агент.
— Но смятате, че е вярно?
— За съжаление, да.
— Добре. В сейфа ми има няколко стари еднократни кода, осем или девет. Така и не ги изхвърлих. Човек никога не знае дали няма да му дотрябват.
— Майкъл, ти си много печен — кимна Ед одобрително.
— Стават за десетина съобщения от стотина думи всяко, стига във Форд Мийд да пазят шифровъчните кръгове, но момчетата, до които изпращам телеграмите, не хвърлят много-много. Вероятно ще ги открият в някое старо чекмедже.
— Много ли са трудни за използване?
— Мразя проклетата система. Знаете защо. По дяволите, приятели, та новата шифровъчна система е само на една година. Новата британска система е неин пригоден вариант. Познавам екипа в Отдел Зет, който я разработи. Говорим за 128-битово кодиране плюс всекидневен код, който е уникален за всяка машина. Как, по дяволите, може да се проникне в това чудо?