— Мисля, че е най-добре по куриер, синко. Ще свирнеш ли на някой от тях?
— Тъй вярно, сър — сержантът от ВВС излезе с усмивка.
Куриерът беше сержант от сухопътните сили и караше жълтеникавокафяв джип „Плимут“. Той взе запечатания плик, мушна го в дипломатическото куфарче на предната седалка и отпраши покрай парка „Вашингтон“ в Балтимор към Белтуей в окръг Колумбия на запад към парка „Джордж Вашингтон“, вдясно от който се намираше ЦРУ. От този момент нататък той вече не носеше отговорност за телеграмата, каквото и да пишеше в нея.
Адресът върху плика показваше, че трябва да се отнесе на Седмия етаж. Подобно на повечето правителствени служби, в ЦРУ никога не спяха. На най-горния етаж беше Том Ридли, офицер от разузнаването, който осведомяваше съдия Мур през уикендите. Отне му само три секунди да разбере, че трябва незабавно да уведоми съдията за съобщението. Той вдигна слушалката на безопасния телефон и натисна бутон 1.
— Артър Мур слуша — чу ясния глас.
— Съдия, тук е Том Ридли. Нещо пристигна току-що. „Нещо“ означаваше важно съобщение.
— Сега!
— Да, сър.
— Можеш ли да дойдеш?
— Да, сър.
— Джим Гриър също ли трябва да знае?
— Да, сър, а може би и господин Бостък.
Това предизвика любопитството му.
— Добре, звънни им и след това елате тук.
Ридли можа да чуе „Мамка му, не може ли поне един ден да си почина!“ в другия край, преди линията да прекъсне. Трябваха му още няколко минути, за да се обади на другите двама началници. След което Ридли слезе долу, отби се до ксерокса да направи три копия и се качи в автомобила си.
Беше време за обяд в Грейт Фолс. Госпожа Мур, домакиня на ниво, сервира обяд и безалкохолни напитки на неочакваните си гости, преди да се оттегли в дневната на горния етаж.
— За какво става въпрос, Томи? — попита Мур.
Той харесваше новоназначения служител от националното разузнаване. Възпитаник на университета в Маркет, той беше експерт по Русия и една от звездите на Гриър като аналитик, преди да бъде назначен на сегашния си пост. Скоро щеше да е едно от момчетата, придружаващи президента в самолета „Еър Форс 1“.
— Това съобщение пристигна преди обяд от Форт Мийд — каза Ридли, подавайки копията.
Майк Бостък четеше най-бързо от всички.
— Мили Боже.
— Чип Бенет ще бъде очарован — предрече Джеймс Гриър.
— Да, като при посещение в зъболекарски кабинет — се изказа последен Мур. — Е, момчета, какво следва от това?
Бостък взе пръв думата.
— Означава, че бихме искали нашият Заек да влезе в дупката си възможно най-скоро, господа.
— През Будапеща? — попита Мур, припомняйки си сутрешния брифинг.
— Да — отвърна Бостък.
— Добре, нека да анализираме всичко — Мур се наведе напред. — Първо, колко важна е тази информация?
Джеймс Гриър се обади.
— Той казва, че КГБ се кани да убие някого, който не заслужава да умре. Това навежда на мисълта за папата, не смятате ли?
— Още по-важна е информацията, че комуникационните ни системи може да са компрометирани — намеси се Бостък. — Това е според мен най-голямата новина в тази информация, Джеймс.
— Добре, и при двата случая бихме искали тоя тип при нас, нали така?
— Съдия, напълно си прав — отвърна заместник-директорът на операциите. — Колкото е възможно по-бързо.
— Можем ли да използваме нашите хора? — бе следващият въпрос на Мур.
— Няма да е лесно. Будапеща изгоря.
— Това променя ли с нещо факта, че тази малка заешка опашка трябва да бъде измъкната от Червената земя спешно? — попита директорът на ЦРУ.
— Ни най-малко — поклати глава Бостък.
— Добре, ако не можем да го организираме сами, да поискаме помощ.
— Британците ли имаш предвид? — попита Гриър.
— Използвали сме ги и преди. Имаме добри отношения с тях, а и Базил обича да му бъдем задължени — напомни им Мур. — Майк, може ли да се заемеш с това? — обърна се той към Бостък.
Решително кимване.
— Да, сър. Но няма да е зле някой от нашите хора да се върти около тях и да наглежда какво правят. Базил не може да възрази.
— Добре, трябва да решим кого да изпратим. Следващият проблем е колко бързо — продължи Мур.
— Какво ще кажеш довечера, Артър? — обади се Гриър за всеобщо удоволствие. — Доколкото схващам, Фоли иска да осъществи операцията от тяхното бюро, а той е много печен. Фоли е великолепно момче. Мисля, че можем да му се доверим да се заеме с това. Будапеща наистина е добра изходна точка за нашия Заек.
— Съгласен съм — каза Майк Бостък. — Това е място, където служител на КГБ може да отиде на почивка и после просто да изчезне.
— Ще разберат за изчезването му веднага — изказа опасенията си на глас Мур.