— И какво от това. Узнаха за бягството на Аркадий Шевченко много бързо, но той пак ни снесе важна информация — напомни им Бостък, който бе организирал тази операция.
— Добре. Какво ще съобщим на Фоли? — попита Мур.
— Една дума: „Одобрено“ — Бостък винаги подкрепяше своите оперативни агенти.
Мур огледа стаята.
— Възражения? Някой против? Всички поклатиха глави.
— Добре, Томи. Обратно в Ленгли. Изпрати съобщението до Фоли.
— Да, сър.
Разузнавачът се изправи и излезе. Съдия Мур притежаваше едно добро качество. Ако някой се нуждаеше от решение, винаги го получаваше, независимо дали му харесваше или не.
Глава 19
ЯСЕН СИГНАЛ
Часовата разлика създаваше най-големите неудобства за работата на Фоли в Москва. Понякога се налагаше да чака с часове отговор на свое съобщение, без да има и най-малка представа кога ще пристигне. Затова след като шифрограмата замина, заедно с цялото си семейство се отправиха към къщи. Еди ръфаше втори хотдог по пътя към колата, а Ед носеше ксерокопие на „Дейли Нюз“, който по негово убеждение имаше най-добрата спортна страница от всички нюйоркски вестници, като се изключеха прекалено гръмките заглавия. Майк Лъпица разбираше от бейзбол повече от мнозина мижави играчи и Ед Фоли много харесваше анализите му, ако се бе насочил правилно. Чак сега му стана ясно защо „Янките“ се осраха тоя сезон. Очертаваше се шибаните „Ореоли“ да вземат купата, което за самочувствието му на нюйоркчанин беше по-голямо престъпление и от слабата игра на „Рейнджърите“ тази година.
— Еди, искаш ли да се научиш да се пързаляш с кънки? — попита той сина си, който бе закопчан с колан на задната седалка.
— Да — отговори моментално малчуганът.
Не можеше да има никакво съмнение, че Еди-младши е негов син, а тук вероятно щеше да се научи да играе истински хокей. Баща му пазеше в своя дрешник най-добрия чифт детски кънки за хокей, които можеше да се купят, и втори чифт за по-нататък, когато му пораснат краката. Мери Пат вече проучи местните хокейни клубове за деца, които според съпруга й бяха най-добрите извън Канада, ако не и по-добри от тамошните.
Беше пълен резил, че нямаше на разположение телефонен апарат с устройство против подслушване, но пък Заекът ги предупреди, че линиите може да се подслушват, а освен това руснаците щяха да заподозрат, че не е обикновен служител в посолството, чиято работа е да дундурка журналистите.
Уикендите бяха най-скучните дни за семейство Фоли. Не че имаха нещо против да прекарват времето с малкото си момченце, разбира се, но това можеха да правят в къщата си във Вирджиния, която бяха дали под наем. Те бяха дошли в Москва заради работата си, която бе тяхната страст, и се надяваха, че един ден синът им ще ги разбере. От известно време двамата с татко си четяха книжки. Малкият приятел бе понаучил азбуката и дори успяваше да прочете цели думи, макар често да не схващаше смисъла им. Баща му бе много доволен, докато Мери Пат изпитваше известно недоверие. След като почетоха трийсет минути, малкият Еди и татко му си бъбриха половин час разни глупости, гледайки „Трансформерите“ на видеото, за голям кеф на Еди, от което майка му остана слисана.
Естествено през всичкото време акълът на главния агент бе ангажиран със Заека и сега той се върна към идеята на жена си как да го измъкнат, без КГБ да научи, че е избягал. Хрумна му, докато гледаха „Трансформерите“. Нямаше убийство без труп, но при наличието на труп убийство имаше. А какво би станало, ако тялото не бе истинското?
Същността на магията, беше чувал той Дъг Хенинг да казва веднъж, се криеше в способността да се контролират възприятията на публиката. Номерът беше да накараш хората да видят точно определено нещо, а после да им внушиш какво са видели, а от тук и какво да запомнят от видяното, от което зависеше и какво ще разкажат на другите. За тази цел трябваше да им представиш нещо, което очакват да видят, та дори да не е за вярване. Хората — дори интелигентите — бяха склонни да вярват в най-невероятни неща. Това бе особено валидно тук, в Москва, където лидерите на тази огромна и мощна страна вярваха в идеология, която бе далеч от съвременната действителност, колкото Божественото право на кралете. А ако трябва да сме по-точни, те знаеха, че философията им е измислена, но въпреки това си налагаха да вярват в нея, все едно че беше Светото писание, написано със златно мастило от ръката на самия Бог. Значи бе възможно тези хора да бъдат изиграни. Те в края на краищата полагаха огромни усилия да се самозалъгват.
„Добре, но как да ги изиграем?“ — питаше се Фоли. Покажи на хората нещо, което искат да видят, и те ще го видят независимо дали е реално или не. А ако накарат Съветите да повярват, че Заекът и семейството му не са избягали а… са умрели?