— Беше загуба на време — каза той, докато го подаваше на дежурния капитан.
Офицерът по сигурността го прегледа.
— Къде я срещна?
— Там е написано — посочи той към доклада. — Разхождах се с моя зайчик в парка, а тя се появи с малкото си момченце. Името му е Еди, галено от Едуард Едуардович — Едуард-младши, както казват американците. На четири годинки, доколкото си спомням, малко, мило момченце. Поговорихме няколко минути за най-обикновени неща. След това двамата си тръгнаха.
— Впечатлението ти от нея?
— Ако тя е шпионка, аз тогава бих повярвал в победата на социализма — отвърна Зайцев. — Хубава, но прекалено кльощава и не особено умна. Мисля, че е типична американска домакиня.
— Нещо друго?
— Всичко съм написал, другарю капитан. По-дълго писах, отколкото разговаряхме.
— Поздравления за бдителността ви, другарю майор.
— Служа на Съветския съюз.
Зайцев се върна на бюрото си. „Беше умна идея от нейна страна“ — помисли той. Имаше вероятност да я следят, а ако не беше така, щяха да й открият досие в КГБ по доклад от офицер на КГБ, потвърждаващ, че тя не е заплаха за световния социализъм.
Зайцев се върна към съобщенията и опитите да запамети максимално информация. Колкото повече предостави на ЦРУ, толкова повече пари ще получи. Може би щеше да заведе своя зайчик в оня увеселителен парк „Светът на Дисни“, за да се позабавлява малката му дъщеричка. В купчината имаше телеграми и от други страни. Една шифрована с еднократен код беше от агент на име МИНИСТЪРА от Англия и представляваше интерес. Той сигурно работеше в тяхното външно министерство и доставяше отлична политическа и дипломатическа информация, която много се харесваше на горния етаж.
Фоли отиде с дипломатическа кола до британското посолство. След като им показа личните си документи, станаха много любезни, а Найджъл слезе да го посрещне в голямото фоайе, което наистина беше много голямо.
— Здрасти, Ед — подаде му сърдечно ръка и се усмихна. — Ела с мен.
Качиха се по мраморните стълби и след това влязоха в кабинета му. Хейдок затвори вратата и му посочи кожения стол.
— Какво мога да направя за теб?
— Имаме Заек — каза Фоли без предисловия.
А това бе достатъчно. Хейдок знаеше, че Фоли е шпионин „братовчед“ по английската терминология.
— Защо ми го казваш?
— Нуждаем се от помощта ви да го измъкнем. Искаме да го направим през Будапеща, но нашите хора там току-що изгоряха. Какъв е екипът ви там?
— Шеф е Анди Хъдсън. Бивш парашутист, способен тип. Но чакай малко, Едуард. Какво можеш да ми кажеш и защо е толкова важно?
— Той е вътрешен, както казвате вие, доколкото си спомням. Изглежда, е от свръзките. По всичко личи, че е истински, Найджъл. Поисках разрешение да го измъкнем и Ленгли даде зелена светлина. Чифт петици, човече — добави той.
— Значи, висш приоритет и напълно надежден, така ли?
Фоли кимна.
— Да. Искаш ли да чуеш добрата новина?
— Ако има?
— Твърди, че нашите комуникации може би са компрометирани, но вашата система е непокътната.
— Радвам се да го чуя. В такъв случай аз мога да се свързвам спокойно, а ти не можеш?
Ново кимване.
— Научих тази сутрин, че екип от свързочници е тръгнал насам, за да ми помогне. — Вероятно са ми приготвили еднократни кодове за връзка. По-късно днес ще разбера.
Хейдок се облегна назад и запали цигара — „Силк Кът“ с ниско съдържание на катран. Беше минал на тях, за да угоди на жена си.
— Имаш ли план? — попита британският шпионин.
— Смятам да пътува с влак до Будапеща. Що се отнася до останалото, е… — Фоли му разказа идеята, която двамата с Мери бяха измислили.
— Не е зле, Едуард — каза Хейдок. — Чел ли си за „КЪЛЦАНО МЕСО“? В академията при нас е част от азбуката, както знаеш.
— Още като дете. Винаги съм го смятал за много хитро.
— Абстрактно погледнато, не е лоша идея, но нали си наясно, че нещата, които ти трябват, не можеш да си купиш от железарията.
— Помислих и за това, Найджъл. Добре, ако ще играем, трябва да побързаме.
— Съгласен съм — Хейдок замълча за миг. — Базил ще поиска да научи някои подробности. Какво още мога да му съобщя?
— Всеки момент ще му донесат на ръка писмо от съдия Мур. Всичко, което аз мога да кажа, е, че тоя приятел изглежда истински.
— Казваш, че е от комуникациите — в Центъра, така ли?