— Как е, старши сержант? — попита Райън и се мушна през вратата, след това се качи с асансьора до последния етаж.
Саймън вече бе на бюрото си и преглеждаше съобщенията. Вдигна очи, когато Джак влезе.
— Добро утро, Джак.
— Здрасти, Саймън. Как мина уикендът?
— Без градинарство. Гаден дъжд.
— Нещо интересно тази сутрин?
Наля си чаша кафе. Английският чай, който Саймън предпочиташе, не беше лош, но на Джак не му вършеше работа сутрин рано.
— Още не, но всеки момент ще донесат нещо от Америка.
— Какво?
— Базил не ми каза, но когато в понеделник сутрин пристигне пратка на ръка, обикновено е нещо интересно. Явно е свързано със Съветския съюз. Предупреди ме да имам готовност.
— Е, поне ще започнем седмицата с нещо интересно — каза Райън и отпи от кафето. Не беше като на Кети, но по-добро от чай. — Кога пристига?
— Към десет. Вашият главен агент Силвестри идва насам.
Райън се бе срещал с него само веднъж. Бе достатъчно компетентен, както се полагаше за един шеф, та бил той и на спокойно местенце като тукашното.
— Нищо ново от Москва, така ли?
— Само поредните слухове за здравето на Брежнев. Изглежда, не му е помогнало много и това, че спря да пуши — каза Хардинг, палейки лулата си. — Противно дърто леке — добави британският аналитик.
— Какво става в Афганистан?
— Иван поумнява. Хеликоптерите МИ-24 изглеждат доста ефективни. Лошо им се пише на афганците.
— Докога смяташ, че ще продължават?
Хардинг вдигна рамене.
— Зависи колко жертви е готов да понесе Иван. Имат огневата мощ, от която се нуждаят, за да спечелят, така че е въпрос на политическа воля. За нещастие на муджахидините на ръководството в Москва май не му пука много за жертвите.
— Освен ако нещо не промени баланса — каза Райън.
— Като например какво?
— Като ефективна ракета „земя-въздух“ за неутрализиране па хеликоптерите. Разполагаме със „Стингър“. Никога не съм я използвал лично, но от онова, което съм чел за нея, изглежда да е много добра.
— Но как една тълпа неуки диваци може да си служат с ракета? — попита Хардинг недоверчиво. — Със съвременна пушка, да. С автомат също. Но с ракета?
— Идеята при новите оръжия, Саймън, е да са лесни за използване от войниците. Достатъчно опростени, за да не мислят, когато ги зареждат. Обикновено няма много време за мислене и затова действията трябва да са прости и бързи. Както ти споменах, не съм използвал лично такова оръжие, но съм си играл с противотанкови оръжия и мисля, че са съвсем прости.
— Е, вашето правителство ще трябва да реши дали да им достави ракети САМ. Тоя въпрос не ме вълнува особено много, ако трябва да бъда честен. Вярно е, че убиват руснаците и вероятно това е хубаво, но те са едни шибани диваци.
„Някога са убивали и британци — припомни си Райън. — А британците никога не забравяха.“ Стоеше също и въпросът някоя от ракетите „Стингър“ да не попадне в руски ръце, от което ВВС на САЩ едва ли щяха да се почувстват щастливи. Но това не му влизаше в работата. В Конгреса, доколкото знаеше, се дърлеха по този въпрос.
Джак се настани на бюрото си, отпи от кафето и се зачете в съобщенията. След това се зае със същинската си задача — да анализира съветската икономика. Това беше като да чертаеш пътна карта върху чиния със спагети.
Постът на Силвестри в Лондон не бе тайна за никого. Той бе в шпионажа от дълги години и макар досега да не се бе издънвал, към края на престоя му във Варшава в целия Източен блок бяха разбрали за коя правителствена служба работеше. В полската столица той ръководеше стройна агентурна мрежа и успя да събере огромно количество важна политическа информация. Лондон бе последният му пост, същото важеше и за повечето от подчинените му. Получи назначението, тъй като се ползваше с уважението на всички съюзнически разузнавания, а работата му тук бе да осъществява връзката с британското разузнаване. Силвестри пристигна с „Даймлер Бенц“ на посолството. Охраната дори не му поиска да се легитимира. Сър Базил лично го чакаше на входа, където двамата се здрависаха сърдечно, преди да се качат по стълбите.
— Какви са новините, Ранди?
— Нося ти пакет и един за Райън — отвърна Силвестри.
— Така ли? Да го извикам ли?
Главният агент в Лондон беше прочел първата страница и знаеше какво има в пакета.
— Разбира се, Баз, няма проблем. Хардинг също може да присъства, ако искаш.
Чарлстън вдигна телефонната слушалка и ги извика. Двамата аналитици пристигнаха след по-малко от две минути. Бяха се срещали в същия състав поне веднъж. Сър Базил им посочи столовете. Той беше отворил вече плика. Силвестри подаде на Райън посланието. Джак вече си бе помислил, че трябва да е нещо необичайно, а той се бе научил да не се доверява на нищо ново и различно в ЦРУ.