— Наистина е интересно — каза Чарлстън.
— Да го отворя ли? — попита Райън.
Силвестри кимна и му подаде армейското си джобно ножче, за да разреже плика от дебела хартия. Посланието до него бе само от три страници, подписано лично от адмирал Гриър.
„Заек“ — веднага забеляза той. Знаеше терминологията. Някой искаше да избяга от… Москва… и ЦРУ щеше да му помогне със съдействието на СИС, тъй като Будапеща беше в момента извън играта…
— Кажи на Артър, че с удоволствие ще помогнем, Ранди. Вероятно ще имаме възможност да поговорим с него, преди да го отведете от Лондон?
— Иначе няма да е честно, Баз — потвърди Силвестри. — Дали ще е трудно да го измъкнем?
— От Будапеща? — Чарлстън се замисли за миг. — Няма да е прекалено трудно. Унгарците имат доста неприятна тайна полиция, но не са чак толкова правоверни марксисти. Я, тоя Заек твърди, че вашите комуникации може да са компрометирани. Ленгли май доста се е развълнувал от това.
— Съвсем обяснимо, Базил. Ако има дупка, трябва бързо да я запушим.
— Тоя тип бил от техния МЕРКУРИЙ, а? Мили Боже — въздъхна Райън.
— Правилно си схванал, синко — потвърди Силвестри.
— Но какво, по дяволите, ще правя аз на терена? — попита Джак. — Аз не съм оперативен агент.
— Някой от нашите трябва само да наблюдава отстрани.
— Разбирам, Ранди — каза Чарлстън, който продължаваше да чете посланието. — И желаете да е човек, когото опозицията не познава.
— Така изглежда.
— Но защо аз? — продължи да упорства Райън.
— Джак — опита се да го успокои сър Базил, — работата ти ще е само да наблюдаваш какво става. Ще си там проформа.
— Ами прикритието ми?
— Ще ти дадем нов дипломатически паспорт — отвърна Чарлстън. — Ще си в безопасност. Виенската конвенция и прочие…
— Но… но… ще е фалшив?
— Те няма да го знаят, синко.
— Ами моят акцент? — Болезнено очевидно бе, че акцентът му е американски, а не британски.
— В Унгария? — усмихна се Силвестри.
— Джак, при техния шантав език сериозно се съмнявам, че ще забележат разликата, а и при всички случаи с новите документи личността ти ще е неприкосновена.
— Успокой се, хлапе. По-безопасно е и от плюшеното мече на дъщеря ти. Повярвай ми — увери го Силвестри.
— Освен това през всичкото време ще те придружава човек от сигурността — добави Чарлстън.
Райън трябваше да седне обратно на стола си и да се успокои. Не биваше да се показва като страхливец, особено пред тези хора и пред адмирал Гриър.
— Добре, извинете ме. Просто досега не съм бил на терен. За мен е нещо напълно непознато — надяваше се, че е успял да замаже нещата. — Какво точно ще правя и как ще стигна до там?
— Ще те качим на самолета до Будапеща. Там ще те поеме някой от нашите и ще те придружи до посолството. Ще поседиш там два-три дни, предполагам, и след това ще наблюдаваш как Анди ще изведе вашия Заек извън Червената земя. Ранди, колко време предполагаш, че ще отнеме?
— За да се задвижи ли? Краят на седмицата или един-два дни по-дълго — каза Силвестри. — Заекът ще замине за Будапеща със самолет или влак, а вашият човек ще измисли как да го измъкне от там.
— Два-три дни за това — предположи сър Базил. — Не трябва да се прибързва.
— Добре, това значи, че ще отсъствам от къщи четири дни. Какво обяснение да дам?
— На жена ти ли? — попита Чарлстън. — Кажи й, че трябва да заминеш за, да речем, Бон, по работа, свързана с НАТО. Не конкретизирай колко време ще отсъстваш — посъветва го той.
— Добре — отстъпи Райън. „Ясно е, че нямам никакъв избор така или иначе.“
След като се върна в посолството, Фоли се отби в кабинета на Майк Барнс. Барнс беше културният аташе и отговаряше за връзките в областта на изкуството и културата. Това беше важен пост в Москва. В СССР имаше богат културен живот. Фактът, че най-стойностната му част датираше от времето на царизма, не смущаваше сегашния режим ни най-малко, тъй като според Фоли Великите руснаци много държаха да изглеждат културни и по-извисени от западняците, особено от американците, чиято „култура“ беше много по-нова и много по-долнопробна от тази в страната на Бородин и Римски-Корсаков. Барнс бе завършил „Джулиърд Скул“ и Корнелския университет и особено много ценеше руската музика.
— Здравей, Майк — поздрави го Фоли.
— Как са новаците? — попита Барнс.
— Нормално. Имам въпрос към теб.
— Казвай.
— Мери Пат и аз обмисляме да пътуваме, може би в Източна Европа. Например Прага или нещо такова. Как е там музиката?